Манастирът "Свети 40 мъченици", Велико Търново е изграден в чест на победата на българите над войските на византийския владетел Теодор Комнин в 1230 година. Църквата представлява скъсена три корабна базилика. По ствола на крайната западна колона по волята на Иван Асен ІІ е издълбан тържественият победен надпис гласящ дословно: " В лето 6738 (1230 година), индикт 3, Аз Иван Асен, в Христа - Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах от основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с чиято помощ в дванадесетата година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска и самия цар кир Тодор Комнин плених всичките му боляри....". Проведените археологически разкопки разкриват манастирски постройки. Манастирът възниква върху останки на разрушена крепостна стена и пристроени към нея казармени помещения, произхождащи без никакво съмнение още от Първото българско царство. На изток манастирския двор се затваря от две великолепни долепени една до друга сгради, южната от които е служела за трапезария. Входът на манастира е от североизток, където достига стръмният път спускащ се от Малката порта на аристократичния хълм Царевец. Непосредствено на юг се намира манастирското гробище. Както показват археологическите проучвани, в този царски храм са били погребани златни българи от царски произход. В църквата по нареждане на цар Иван Асен ІІ е погребан през 1235 година и прочутият сръбски светител Сава, чието тяло през следващата 1236 година по молба на крал Владислав е пренесено в Милешево. До северната стена е открит гробът на цар Калоян, убит при обсадата на Солун (Тесалоника , Гърция ). При разкопките в гроба са намерени златотъкани дрехи и прочутият Калоянов пръстен.

След завладяването на Търново монасите били прогонени и манастирът запустява.

В началото на ХІХ век след преустройство турците превръщат църквата в теке, като изграждат минаре.

След Освобождението на България църквата е предмет на по-задълбочени проучвания. За съжаление силното земетресение от 1913 година нанася тежки поражения на паметника. До 1913 година от стенописната украса са били запазени три сцени изписани по западната й стена. В средата била "Успение Богородично", а от двете й страни - "Сънят на Яков" и "Старозаветна Троица".