Черепишкият манастир е сгушен сред живописните скали на пролома на река Искър, близо до село Лютиброд, област Враца. През първата половина на ХVІІ век, когато турската власт разрешава строежа на нови култови сгради Черепишкият манастир се възобновява на мястото на стария манастир, които загива под ударите на османските завоеватели. Ограничените средства и изискванията на поробителите определят скромния характер на новата църква. С израстването на манастира се издигат: Методиевото здание, Влашката сграда, старата игуменарница, приемната сграда, Рашидовата къща, сградата на Чема, училището, Данаиловата сграда, складовете, параклисът с костницата, камбанарията и други.

Стенописите на Черепишкият манастир не са добре съхранявани, но изобилстват писмени сведения които отразяват богатия исторически живот на манастира и околностите. През 1390 -1395 година е написан един от най-старите оцелели ръкописи - манастирски устав. В манастира са писани и богато украсени две прочути евангелия - едното обковано със златна украса. Черепишкият манастир е голямо просветно средище на българската култура по време на тежкото османско владичество. Към манастирската съкровищница от произведения на църковното изкуство принадлежат някои икони от началото на миналия век, старата част на дърворезбения иконостас и влашкия трон. Интерес представляват сребърната мощехранителница, изработена от двама златари през 1792 година и везана плащенища от 1844 година.