Аладжа манастир се намира на около 15 км северно от Варна и на 2 км от морския бряг и курорта Златни пясъци. Подобни скални манастири има по северния и източния бряг на Черно море , в Крим и Грузия.

В отвесните скали са съхранени множество естествени и изкуственоиздълбани и разширени помещения, които са използвани за килии и църкви на монасите. Те се разположени на 3-4 нива в скалния венец, като етажите са свързани помежду си с пътеки, стълбища, изсечени в скалите, а някъде и с тесни изкуствени проходи. Обитателите им са използвали редуването на меките и твърдите пластове в скалната структура, разстоянието между които е около 2 -2,50 метра, за да създадат етажите.Тук е съществувал живот още в праисторическия период и в античността. Заселването на монасите датира от ХІ-ХІІ век, но не е изключено и по-рано. В близкото село Осеново е открита ранно християнска гробница със стенописи, а във Варна има обекти на ранно византийския период. Най-вероятно животът в тази обител заглъхва в началото или в средата на османското владичество. Първоначалният облик на манастира е променен значително днес. Станалите големи срутвания и слягания унищожили част от помещенията. Днес има останки от двадесетина помещения и три църкви. Следите от стенописи показват, че те са били украсени с традиционната църковна живопис. Входът на манастира се е намирал в източната част, където има останки от широко стълбище и коридори. На втория етаж се намира една от църквите. Запазени са източната страна с апсидна ниша и северната стена. Тук има изображения на светци в цял ръст в архиерейски одежди. Най-обширното църковно помещение е на втория етаж в западната част на комплекса. То е голямо помещение с дължина 12 метра, широчина достигаща до 5,70 метра, височина от 1,95 до 2,05 метра. То е изсечено изцяло в скалата, със сложна архитектоника в източната част. Само западната част на южната стена е паднала. Дълбоки канали и гнезда, изсечени в стените и в свода, определят мястото на дървената иконостасна преграда. В източната част (главно в нишите) са съхранени останки от фина бяла варова мазилка върху която е имало живопис.

Третата и най-добре запазена църква е един малък параклис на последния етаж на комплекса. Той е дъно на един коридор. Неговата южна стена е зидана изкуствено, както по-голяма част от южните стени на помещенията. По план тази малка църква е правоъгълна с дължина 3,50 метра , широчина - 2,60 метра и височина 1,90 метра. Единствено в това помещение стенната украса е запазена най-добре. Тя е най-четлива на южната стена, където се намират фрагменти от 5 прави фигури на светци. Още по-добре е съхранена украсата на тавана. Характерни черти за тази живопис са: силно изразена линеарност, виртуозна лаконична стилизация, цветност. Предпочитана тематика е изобразяването на светци монаси. На около 400-500 метра от основната част на манастира , в основата на по-нисък скален бряг, се намира още една група помещения, наречени Катакомбите. На долния етаж е имало няколко помещения с неизяснено предназначение, а на втория две. В едното от тях личат жлебовете на много греди, които са образували стелажи. Това вероятно е била костницата на манастира. В съседното помещение има изсечени в скалата 5 гроба.