Бачковският манастир "Света Богородица Петричка" се намира до село Бачково, Асеновградско. Манастирът е един от най-старите манастири на Балканския полуостров, осъществил взаимодействието на три култури - византийска, старо грузинска и българска. Запазените в него уникални архитектурни и художествени паметници са ценни за цялата православна култура. Манастирът е основан през 1083 година от грузинеца Григорий Бакуриари- велик пълководец на западните войски на византийския император Алекси І Комнин. Бачковският манастир се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на ХІ век в него се оформя книжовна школа, известна като Петрицонската. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват средновековните връзки между Византия и Грузия. Най-ярък неин представител е грузинския философ Йоан Петрици (1050-1130 година). Манастирът запазва своя грузински характер до края на ХІІ век. Единствената сграда запазена от първоначалния манастирски комплекс е Костницата. Тя се намира на 300 метра източно от манастирските стени. Тя е двуетажна едно корабна църква гробница с полуцилиндричен свод. Тя е единствената украсена със стенописи и в двата си етажа църква гробница, позната в православния свят от епохата на Комнините. Тук са включени изображения и на грузински светци - "Георги и Евтимий Светогорски" и "Иларион Ивер". Над входа е запазен надпис с името на зографа Йоан Ивиропулос. Стенописите в гробницата на Бачковския манастир са между най-ценните живописни ансамбли от ХІ и ХІІ век. От ХІІІ век Бачковският манастир заедно с крепостта Станимака влизат ту в пределите на България, ту в границите на Византия, но приемствеността на грузинските традиции се запазва да началото на ХІV век. През 1344 година Станимашкия район заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещаната помощ в борбата против Йоан Кантакузин. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 година, когато османските войски завладяват Пловдив и региона. През тези години манастирът преживява подем и се ползва с покровителството на цар Иван Александър, който оставя богати дарения. Изграждането на сегашната главна църква е свързано с обновяването на манастира, започнало в края на ХVІ век и продължило до средата на ХVІІ век. Главната църква е построена върху основите на старата бакурианова църква и по образец на светогорските храмове. В нея е запазен един от най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи. Дърворезбата е изпълнена от опитен и талантлив майстор. Според ктиторския надпис църквата е била изографисана през 1643 година. Първоначалната живопис е била покрита с нова през ХІХ век от Моско Одричанина. Старата трапезария се намира в запазената част на южното крило на манастира. Тя е изградена едновременно с главната църква. В нея е запазена оригинална мраморна маса, изработена според запазения надпис през 1601 година. През 1643 година трапезарията е украсена със стенописи, които по художествени достойнства могат да бъдат съпоставени само с най-изтъкнатите светогорски образци. В Бачковският манастир са запазени забележителни произведения на приложните изкуства. Високите професионални постижения в тази област и специфичната украса дава основание да се счита, че манастирът е бил важен център на златарството през ХVІІ - ХVІІІ века. Манастирската библиотека е прочута със своите византийски, старобългарски и старо грузински книги. Сред тях има уникален византийски музикален ръкопис от ХІІІ век. В манастирът са намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които с право са наречени "литературни съкровища". В началото на ХІХ век се извършва ново цялостно разширение на манастира със средства на българското население. Негови ктитори от 1760 до 1860 година са Стоян Чалъков и брат му Вълко Чалъков от Пловдив и Одрин (Еdirne,Turkey). Сградите в южния двор на Бачковския манастир са построени през 1834 година, а през 1839 - 1841 година Захарий Зограф изографисва новата църква. Сред портретите на пловдивските първенци той изписва и своя портрет. През ХІХ век Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта.
Още от 'Българските манастири' : |
Дестинации
Българските манастири