Батовшевският манастир се намира на 20 км югозападно от Севлиево в красива планинска местност. Каменен надпис, съхраняван в Националния археологически музей съобщава, че основателят на манастира е българския патриарх, а ктитор - цар Михайл-Асен (1248 -1258 година). Както по-голяма част от манастирите около столицата Търново, при завладяването на България от османските турци и Батошевският манастир е ограбен и разорен. Според летописната книга на манастира монахът Исак се заселил на мястото на разрушената обител през 1809 година. През 1835 година датира неговата инициатива за възстановяване на манастира в днешния му вид. Със съдействие на населението от близките села са изградени църквата и част от жилищните помещения. Стенописите в църквата на манастира са от 1860-1868 година. Стенната живопис в църквата на Батошевския манастир е с изключително интензивен и контрастен колорит. Иконостасът е изработен от орехово дърво и е изпълнен с изключително майсторство. Той има сложна композиция от 12 вертикални колони, между които са поместени иконите: "Свети Георги", "Свети Никола", "Свети Архангел Михаил", "Христос Вседържател", "Успение Богородично", "Йон Предтеча" и "Свети Димитър".

Манастирските жилищни постройки са от ХІХ век и са разположени от изток , север и запад на църквата. Те са ограждали манастирския двор с двуетажни корпуси и с широки чардаци, както повечето манастирски сгради от това време.

Скоро след изграждането си Батошевският манастир се замогва и става просветен център. След потушаването на Априлското въстание, башибозушки пълчища разграбват и опожаряват жилищните и стопански сгради. Само храмът оцелява без особени щети.