Драгалевският манастир "Света Богородица" е от възникналата към края на ХІV и ХV век група манастири около София, носещи название Софийска Света гора. Манастирът е упоменат във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман, което говори за връзката му с традициите на Второто българско царство. Манастирът е бил обновен, а църквата украсена през 1476 година със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър. От старият манастирски комплекс е запазена само църквата. Тя е едно корабна, едно апсидна сграда. По тип строеж тя прилича на другите църкви строени в периода през ХV век. Църквата е украсена със забележително по качествата си стенописи. От първоначална живопис са запазени сцените: "Съдът на Пилат", "Юда връща сребърниците", "Обесването на Юда", "Отричането на Петър". По-голяма част от стените са покрити с по-късен стенопис. Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище в Софийския район. Известни са някои ръкописни книги и имената на преписвачите, работили в този манастир като: поп Никола, който преписва евангелие през 1469 година, неизвестен граматик преписва Драгалевското евангелие, украсено със посребрен обкова през 1534 година, тримата братя - Данаил, Стоян и Владимир преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в атонския манастир Ивирон.
Още от 'Българските манастири' : |
Дестинации
Българските манастири