Дряновският манастир "Свети Архангел Михаил" е разположен в пролома, прорязан от река Дряновската. Той е ограден от високи отвесни скали. Основан по времето на Второто българско царство, манастирът е сринат след идването на османските турци. За последно манастирът е разграбен на 10 май 1876 година при потушаването на Априлското въстание. През 1880 година манастирът се възстановява и запазва почти същия вид, в който го виждаме сега.

От старият манастир е оцеляла само църквата и то не в първоначалния си вид. По всяка вероятност църквата е имала три купола. След преустройството от 1880 година храмът не е измазван. Четири двукрили прозореца, разположени на всяка една от надлъжните стени, осветяват църквата, а две врати от западната и северната стени са давали достъп до първоначалния храм. Издължената форма на манастирския двор се определя от очертанията на наносната ивица, наслоена от реката. В южния си край дворът се разширява, а в северния се издължава в тесен проход, в края на който се отваря широка засводена порта, пробита в приземието на приемната сграда. До източната страна на портата се простира продълговата стопанска сграда. Нейният градеж от камък и дърво придава на манастирския двор топъл и живописен вид. Особено романтични са сградите по западната страна на двора, чиито високи цокълни етажи се мият от водата на реката. В същата сграда има малка врата и през дървено мостче извежда на поляна от другата страна на реката. Историята на Дряновския манастир е свързана с борбите на българския народ за национална независимост. Зад манастирските стени се създават революционни комитети за подготовка на въстания, а след избухването на Априлското въстание двеста безстрашни четници в продължение на девет дни се бият срещу многобройната османотурска войска. След разгрома на бунта манастирът е изгорен. За увековечаване на геройските подвизи на борците за свобода, пред северната стена на църквата е издигнат паметник - мавзолей.