Искрецкият манастир е закътан в пазвите на Западна Стара планина. Той е отдалечен от главния път за Искърския пролом. Искрецкият манастир остава изолиран от светския живот по време на османското владичество, но независимо от това тук са били създадени значителни произведения на изкуството. Църквата е лишена от всякаква външна украса , съгласно наложената от турците повеля, но притежава интересни стенописи от два периода - ХVІІ и ХІХ век. По-старите сцени от стенописа са многолюдни и динамични, с резки и стремителни движения, със запомнящи се изразителни жестове. Колоритната гама се определя от пет основни цвята: бял, черен, червен, зелен и златист. През ХІХ век се изписват сюжети с дидактико-назидателен характер. Включването на тези сцени, които проникват едва по това време, се обяснява с общия морализаторски дух на Възраждането. Почеркът на художникът издава светоусещане, непринуденост и лек хумор.
Още от 'Българските манастири' : |
Дестинации
Българските манастири