Скалните манастири край Иваново се намират на около 20 км южно от Русе и на 4 км от Иваново. Те са разположени в отвесни и труднодостъпни варовикови скали от двете страни на реката, където се намират голям брой естествени карстови пещери. В тях през средновековието се заселват многобройни групи монаси -аскети, за да се отдадат на пост и молитва. Те превръщат пещерите в жилищни помещения, в скални църкви и параклиси. Манастирите са разположени близо до митрополитския център Червен и столицата Търново. През ХІІІ -ХІV век тези монашески общежития се превръщат в важно духовно и културно огнище на българската култура. В тях се съчиняват книги, преписват се ръкописи, рисуват се миниатюри, икони и стенописи. Днес в района на Иваново има само пет пещерни църкви със запазени остатъци от средновековна живопис, известни с названията, които им е дало местното население. Монашеските обиталища могат условно да се разделят на три манастирски комплекса. За най-стар манастирски комплекс се смята манастирът в центъра на местността Писмата. На десния бряг на реката, в една двуетажна пещера около която има жилищни, складови и други помещения е издълбана неголяма църква, която носи името "Господев дол". В нея се намират значителни фрагменти живописна украса. Живописта е изпълнена в светла колоритна гама с подчертан плоскостен-декоративен маниер. По стилови белези тази живопис може да се отнесе към традициите на изкуството в края на ХІІ и началото на ХІІІ век.

На около 150 - 200 метра западно от "Господев дол" все в същия скален венец , на 15 -20 метра височина се намира район, наситен с няколко етажа килии и две църкви със запазени фрагменти от стенописна украса.Едната от тях е известна с името "Затрупаната църква". Тя се идентифицира с манастира "Свети архангели" изграден със средствата на Иван Асен ІІ. Целият стилов облик на тази украса носи белезите на живописта от първата половина на ХІІІ век. Източно от тази църква има останки на друга, обемът на която е силно разрушен. На нейната северна страна се намират фрагменти, които могат да се отнесат към ХІІІ - ХІV век.

На източния край на скалния венец, на десния бряг на значително разстояние от първите две обиталища се намира друга група килии наречени "Съборената църква". Нейните фрагменти от стенописи с изображения на прави светци и многофигурни сцени и женски ктиторски портрет са датирани към ХІV век

В същия район, на левия бряг на реката на височина 30 -35 метра в един отвесен скален зъб, се намира друга група килии с най -голямата църква, известна под названието "Църквата". От стенописната украса са запазениглавно сцени от Христовите празници и страсти: "Целувката на Юда", "Омиването на нозете", "Влизането в Йерусалим" , "Възкръсването на Лазар" и други. На северната стена е съхранен фрагмент от ктиторския портрет на Иван- Александър (1331-1371). По своя дух, стил и маниер стенописите от "Църквата" са един от най-интересните паметници на живописта от ХІV век не само в българската средновековна живопис, но и за Европа. Животът в Ивановските скални манастири продължил до края на Втората българска държава, когато техните обитатели били прогонени от османските завоеватели.