Карлуковският манастир е разположен в пролома на река Искър. Той се отличава с високо качество на живописната си украса, намираща се в сега съществуващата манастирска църква. По време на Второто българско царство е имало друг манастир, познат под името "Викторова лъка". Той е ограбен и опустошен скоро след нахлуването на османските завоеватели. През ХVІ век е изграден нов манастир, но той не е просъществувал дълго. През 1834 година един богат родолюбец Стоян Чалъков от Пловдив възобновил сградите и живота в тях. През 1849 и 1877 година манастирът е отново ограбен и опожарен от разбойници, а монасите са избити. При последното нападение оцелява само църквата със своите ценни стенописи. Стенописната украса е добре запазена. В стилово отношение стенописите в църквата принадлежат към художествените насоки от ХVІ-ХVІІ век. Изображенията са в традиционния графично-плоскостен маниер. През втората половина на ХVІІІ век резбарят Урош изрязва хубав иконостас, части от който се намират в Националния исторически музей. Иконите са дело на Димитър Зограф.