Казанлъшкият манастир "Света Богородица" в град Казанлък е възникнал през 1864 - 1866 година. Манастирът е преживял ужасите на турското насилие по време на Освободителната война, когато църква и жилищните сгради са били използвани за склад. След Освобождението манастирът се възобновява и разширява чрез изграждане на нови битови сгради. Църквата е едно пространствена сграда. Нейната вътрешност е изписана от казанлъшкия художник Петко Илиев, който нарушава установената по време на Възраждането стенописна традиция и работи в духа на съвременния църковен стенопис в Западна Европа. Всички тези образци са повредени от неблагоприятните условия за съхраняване по време на Освободителната война. Църква е известна с големия си пищен дърворезбен иконостас, изработен в Русия. Жилищните сгради носят белезите на възрожденската архитектура и датират от ХІХ и ХХ век.