Килифаревският манастир "Свети Димитър" е разположен в закътана долина на около 5 км от Килифарево, област Велико Търново. По времето на Иван- Александър около 1348 година, върху издигащото възвишение Теодосий Търновски основава голям манастир. Археологическите разкопки разкриват останки от тази старинна обител, която през втората половина на ХІV век е духовно средище на средновековна България. Главната заслуга за разцвета на стария манастир принадлежи на Теодосий Търновски. Теодосий Търновски произхожда от благороден болярски род, приближен на царя. Посветил живота си на добри дела и благочестие , той странства из българските манастири. Известно време прекарва в Парория, където пребивава големият византийско богослов Григорий Санаит - един от идеолозите на исихазма във Византия. Теодосий Търновски е приет в Парорския манастир и става дълбоко убеден исихаст. След смъртта на Григорий Санаит обикаля българските манастири и след дълги странствания се установява край Килифарево. Манастирът е издигнат с помощта на царя. Той бързо се разраства и става известен на балканските православни народи. Тук се съсредоточава книжовната школа на столицата. В Килифаревския манастир се учи големият книжовник и бъдещ български патриарх Евтимий. При завладяването на България турците опожаряват манастира. Едва през 1718 година в подножието на възвишението се издига днешната света обител. По време на кърджалийските безчинства в края на ХVІІІ век и началото на ХІХ век църквата претърпява големи разрушения в западната си част. При възстановяването строителят долепва новата сграда към старата. Новата църква е значително по-широка. През 1840 година Кольо Фичето изгражда трета църква която е най-голяма. Вътрешното й пространство е разчленено във формата на вписан кръст. Жилищните и стопански сгради са подредени верижно на юг от църквата, като очертават широка дъга, простираща се покрай реката.

Най-интересни са стенописите, оцелели от 1718 година. Килифаревският манастир притежава няколко ценни икони, дело на тревненските живописци Йонко Попвитанов и Досьо Коюв, както и известната икона на Иван Рилски с житието му, рисувана от Кръстьо Захариев.