Кремиковският манастир „Свети Георги" се намира на 2 км източно, от квартал Кремиковци, София. Той е разположен в южните склонове на Стара планина. Голяма част от специалистите смятат, че той датира от средновековието, но точни данни за неговото съществуване има от ХV век. От ХV до ХІХ век манастирът води интензивна дейност. Манастирът е разположен върху полукръгла тераса със стръмни скатове от юг, запад и север. Той не е скрит в гънките на местността, а привлича вниманието на зрителя. Най-старата сграда тук е църквата "Свети Георги", която според надписите на стенописите е датирана към ХV век. През 1493 година местният лидер Радивой украсява църквата. На северната стена на преддверието на храма е изрисуван семейният му портрет. Радивой и неговата съпруга са облечени в скъпи болярски дрехи, богато украсени. В ръцете си той държи макета на обновената и украсена църква. Като архитектурен тип сградата на църквата е от най-разпространените в България през ХІІІ - ХІV век. Тя е едно корабна, покрита с полуцилиндричен свод. Църквата е зидана в типичен средновековен градеж от камък, тухли и хоросан. По-късно църквата е претърпяла няколко изменения. Най-вероятно вследствие от земетръс западната част е пострадала, поради което е била обновена. Стенописите в църквата „ Свети Георги" са сравнително добре запазени и са едни от най-значителните и художествено въздействащи в българското изкуство. В архитектурата на църквата и в живописта съществуват етапи от различно време. Цялата украса по стените на източното помещение е от едно и също лице. Тя е единна по своя стил и иконографска схема. Стенописите в лявата половина на северната стена и по цялата западна стена са по-късни по своя стил, маниер, сюжетно развитие и разлика в техническото изпълнение. Живописта по западната фасада отвън на църквата е значително по-графична и с намалена монументалност, което я характеризира за времето след ХVІ век. По своите особености и художествени качества стенописите в църквата „Свети Георги" са ярък паметник, показващ развитието и постиженията на българската монументална живопис през ХV -ХVІІ век. Освен живописта в старата църква има и други паметници, свидетелстващи за активния художествен живот в него. Особено ценно е Кремиковското евангелие, от 1497 година преписано и подарено на манастира. Кремиковският манастир е спомогнал за съхранението на българската народност.
Още от 'Българските манастири' : |
Дестинации
Българските манастири