Лопушанският манастир е възобновен през 1850 -1853 година под грижите на архимандрит Дионисий. Новият манастир е разположен в просторен двор, ограден с каменна стена. Плановата схема на църквата е почти точно копие на главната църква в Рилския манастир. Вътрешността на църквата Свети Йоан Кръстител е неизписана. Стените са оставени бяло варосани, вероятно поради липса на средства. Каменната украса по външните стени на църквата и на голямата дворна порта се състои от няколко каменни скулптури, които се отличават с наивност на изображенията и несръчност на изработката. Интерес представлява главният иконостас на църквата, чийто създател е майсторът на самоковската школа Стойчо Фъндъков. Иконостасът се отличава със стилизирани различни животни, нежни форми на растителни елементи, вплетени хармонично в барокови раковини. В светите двери се долавя чувство за монументалност и празнична тържественост. Към главния иконостас има осем икони дело на Никола Доспевски. Неговият по-голям брат и известен художник е нарисувал две от иконите на иконостасите в страничните параклиси. Лопушанският манастир е място на просветна и революционна дейност по време на националното ни възраждане. Красивата местност, тишина и спокойствие са привлекли големия български поет и писател Иван Вазов, който написва тук романа "Под игото".
Още от 'Българските манастири' : |
Дестинации
Българските манастири