Лозенският манастир „Свети Спас" е разположен по северните склонове на Лозенска планина, на малка тераса под връх Половрак. Старата обител вероятно е изградена през Второто българско царство. Тя е била ограбена и разрушена от турците при превземането на Урвичката крепост и София през 1382 година. През ХVІІ век Лозенският манастир се възстановява и сегашната църква е изградена през 1821 година. В първоначалния си вид тя е едно пространствена сграда, покрита с масивен полуцилиндричен свод. Близо четвърт век по-късно, през 1847 година, вътрешността й се изписва със средствата на отец Кирияк от Враца, който е игумен на манастира. Когато турското правителство разрешава на християните да строят църкви с по-изявени архитектурни форми, майстор Цвятко Тодоров от Радомирско, пробива свода и издига над него три купола, носени от лека паянтова конструкция. През 1869 година известният иконописец Никола Иванов Образописов, подпомогнат от учениците си от Самоковската художествена школа отново изписват църквата. Те следват нов път на разпределение. Това отклонение от традиционния ред е съзнателно направено, за да се открие подходящо място за изтъкването на български национални светци. Много по-силно въздействие върху националното съзнание на поробеният народ са оказали образи на български светци като: "Княз Борис І (Михаил)", "Иван Рилски", "Патриарх Евтимий", "Никола Нови Софийски" и други. Стенописът се отличава със свежите си и контрастни тонове, опростена и олекотена украса на дрехите.
Още от 'Българските манастири' : |
Дестинации
Българските манастири