Плаковският манастир "Свети Илия" се намира близо до Къпиновския манастир. Той е разположен в красива местност на около 15 км южно от Велико Търново. Манастирът също е основан по време на Втората българска държава. Отделни сведения за манастира и за живота в него се получават от стари книги от ХVІ век , ХVІІ и ХVІІІ век. По време на турското робство манастирът многократно е ограбван и разрушаван. Два големи последователни пожара са станали в края на ХVІ и началото на ХVІІ век. Той е обновен през 1643 година, което се разбира от надпис върху входната западна врата на манастира. В началото на ХІХ век манастирът изпада в кризисно състояние, когато игумена Йосиф - грък по народност, ограбил скъпоценностите и унищожил голямо количество славянски ръкописи. През 1835 година в резултат на наказателна акция след провалянето на въстание срещу османската държава манастирът е отново опожарен и разграбен.

Запазените сега сгради са от ХІХ век. Църквата е построена от големия възрожденски майстор Кольо Фичето. Вътре църквата не е украсена, но на западната й стена има издялан каменен надпис с датата на строежа 1845 година.

Отсъствието на стенописна украса се компенсира от великолепния дърворезбен иконостас. Той е покрит от дълбока резба с виещи се растителни орнаменти и ажуриран корниз. Автор на иконостасите икони: "Свети Артемий", "Свети Иван Рилски и Йоан Богослов", "Света Богородица", "Христос Вседържател", "Йоан Кръстител" е големият възрожденски художник Захарий Зограф. Иконите са в цветовата гама и типажа, характерни за този художник. Сегашните сгради на манастира са от ХІХ век.