Преображенският манастир във Велико Търново е основан по време на Втората българска държава през ХІІІ -ХІV век. Някои сведения свързват възникването му с личността на втората жена на Иван Александър - Сара, поради което е наричан Сарин манастир. Манастирът е един от големите и красиви манастири в България. Той е разположен на 6,5 км северно от Велико Търново в красива местност, под венец от отвесни скали в каньонообразния пролом на Янтра. Манастирът играе важна роля в духовния живот на старата българска столица през ХІV век.

През средновековието манастирът е бил разположен на 400-500 метра южно от сегашното си местоположение. Има останки от стени, сгради, керамика, фрагменти от стенописи. По време на османското владичество манастирът е бил опожаряван и разрушаван многократно. Сегашният комплекс е построен през ХVІІІ - ХІХ век. Основните сгради са издигнати в началото на ХІХ век. По план манастирът е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор. Долните им етажи са каменни, а горните са с красиво издадени еркери, хармонично свързани с наклонения терен. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи от 1849 година, дело на големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Стенописите в храма имат характерна възрожденска схема и колорит, експресивни по цвят и рисунки.

В Преображенския манастир се пази голяма колекция от икони, принадлежаща на Великотърновската митрополия, където има изключително интересни творби на иконописта.