Рилският манастир се намира в западната част на Рила планина на височина 1147 метра. Красивата планина е дала навремето подслон на неговия основател и името на манастира. Манастирът е основан през Х век от българският монах отшелник Иван Рилски, като скромно обиталище. Скоро след това Рилският манастир се превръща в едно от най-големите и културни огнища на средновековна България.

Той се разраства и укрепва като религиозен и културен център по време на Втората българска държава. През първата половина на ХІV век манастирът се обновява. През 1334-1335 година се строят църква, отбранителна кула и други сгради, свързани с ктиторското на местния феодал Хрельо. От тях се е съхранила само 6 етажната отбранителна кула. Наред с архитектурно- строителните съоръжения през ХІІІ - ХІV век в манастирът се създават интересни ръкописи, великолепни произведения на дърворезбата, високохудожествени стенописи и други произведения на материалната и духовна култура. Османската вълна заляла Балканския полуостров в края на ХІV век се отразява тежко на Рилския манастир. През първите десетилетия на ХV век по тактически съображения манастирът е останал непокътнат, но към средата на ХV век е ограбен и разрушен, а монасите му прогонени. За кратко духовната дейност в манастира е прекъсната. Тя е възобновена през втората половина на ХV век от тримата братя - Йоасаф, Давид и Теофан. Развитието на манастира през ХVІ и ХVІІ век, както и през цялото османско владичество е период на подем и упадък, често ограбван и опожаряван. Най-активен и плодотворен е периодът на Българското възраждане от ХVІІІ - ХІХ век. Икономически забогатялото българско общество осигурява материална база за разрастване, обогатяване и разхубавяване на манастира. След голям пожар от 1833, когато почти всички сгради са изгорели, майстор Павел построил главната църква, а майстор Миленко издигнал югозападната част на сградите в 1846 - 1847 година. Независимо, че манастирът е строен на етати и от различни майстори, той представлява цялостен ансамбъл, в който всички елементи се допълват един в друг. Основните строителни материали са дърво, тухла, камък и хоросанова мазилка. Главната църква е разположена в центъра на манастира. Огромно е богатството на Рилския манастир от стенописи. Те са създадени от различни епохи и различни майстори. Най-стари са стенописите в малката църква параклис на последния етаж на средновековната кула. Самата кула с високите си каменни стени е великолепен паметник на средновековното строителство и архитектура. Въпреки повредите от времето и от пожарите стенописите са донесли до нас няколко теми с рядка иконография. Най-голямото достойнство на този живописен паметник е майсторство на неговото изпълнение. Стилът отразява най-новите тенденции в църковното източно християнско изкуство от първата половина на ХІV век. Фигурите се отличават с изискани пропорции, хармоничност на общото решение, характерни за балканската монументална живопис през ХІV век. Тези стенописи бележат едни от върховете на българската средновековна живопис. Стенописната украса в църквата "Свети Петър и Павел", изпълнена през 1491 година е запазена частично. Тя носи елементи на традицията от ХІV век и е създадена при строго спазване на канона. Тази живопис се отличава с голямо майсторство на повествователния разказ, с експресия на колорита. В Рилския манастир с особена пълнота и размах е представено стенописното изкуство на Българското възраждане. В изпълнение на стенописната украса вземат участие изтъкнати майстори на възрожденското изкуство като Димитър и Захарий Зограф от Самоков, Димитър и Симеон Молерови от Банско и много други. Рилският манастир е богат с един друг вид жанр на църковната живопис - иконописта. В Рилският манастир се намира една от най-богатите и разнообразни колекции от икони в България с творби от ХІV до ХІХ век. Най-старата икона в манастира е икона на "Иван Рилски" от ХІV век. Многобройната колекция от икони в Рилския манастир по своето разнообразие и високи художествени качества е значителен дял в живописното наследство на българския народ. Дърворезбата е друга важна част от художествените богатства на Рилския манастир. В манастирът се намират един от най-ранните образци на това изкуство - дърворезбена врата на стара средновековна църква от ХІV век. Дърворезбата е изпълнена в характерен за епохата си плетените орнаменти с розетки и ажурна резба. Тя пленява с хармония и пропорционалност на пластиката си. Най-пищен и тържествен от 13 дърворезбени иконостаса в манастира е иконостасът в Главната църква. Той е изработен от 1837 година до 1843 година от самоковски резбари, ръководени от майстор Атанас Теладур. Иконостасът е направен от орехово дърво и е позлатен. Използвани са мотиви от растителния и животински свят. Иконостасът заедно с другите елементи - амвон, трон, резбени рамки и други способстват за тържествения блясък и представителност на интериора. Връх в произведенията на миниатюрната дърворезба е кръстът на Рафаил. Той е изработен от липово дърво за времето от 1782 до 1802 година и съдържа 36 сцени и няколкостотин фигури. Широката строителна и художествена дейност в Рилския манастир е съчетана с голям подем на духовно-просвенти изяви. В манастира работят книжовници, просветители, патриоти като Йосиф Брадати, Спиридон, Неофит Рилски. Рилският манастир е един от първите разпространители на тиражирана графика за България. Тук е открита първата щампарна-печатница . В манастирът са се създавали и събирали много произведения на приложното изкуство: златотъкани църковни одежди и други свързани с църковния ритуал. Има запазени екземпляри от ХV - ХІП век. В манастирът се съхраняват множество произведения на златарството, металната пластика, творби на ювелирното изкуство, женски накити, носии и други.