Соколският манастир е разположен в разливащите се северни склонове на Стара планина. През 1833 година Йосиф Соколски заедно с йеромонах Агапий възобновяват тази старинна света обител. Неговият комплекс се простира на две различни нива разделени едно от друго. Строителят на манастира, умело използва теренните дадености и разполага манастирската църква на по-ниска площадка, оградена от изток, юг и запад с отвесни скали. На входа на западната стена се намира възпоменателен надпис, който съобщава, че храмът е украсен през октомври 1862 година от живописците поп Павел Зограф и неговия син Никола от Шипка. Живописта на поп Павел и неговия син е доста примитивна, изпълнена с ярки и чисти цветове, с отклонения от сюжетни и композиционни правила. На иконостаса и свободно от него се намират интересни икони. Тези творби говорят, че през ХІХ век в манастира са идвали да работят известни възрожденски художници.

Жилищните и стопанските сгради са разположени на горната площадка. Те са построени във възрожденски стил с еркери, много дървени чардаци и стълбища. Те затварят големия манастирския двор в центъра на който се намира красива чешма, строена от Кольо Фичето. През Възраждането в Соколския манастир се разгръща голяма просветна дейност. С грижите на игумена на манастира се създава училище, където учат децата от околните села. Днес почти всички жилищни сгради на Соколския манастир са реставрирани, като възстановяват неговия вид, такъв какъвто е бил през Възраждането.