Струпецкият манастир "Свети пророк Илия" се намира в Искърското дефиле, закътан в гориста местност. Манастирът вероятно е основан през Второто българско царство. В документи на манастира се казва, че при идването на турците манастирските сгради били разрушени. Запазената църква е датирана към ХVІ век. Легендата разказва, че през 1824 година Димитраки Тошин от Враца наел работници които покривали църквата с каменни площи през нощта за да не привлекат вниманието на турците. Запазените жилищни сгради са строени през 1851 и 1857 година. Това се разбира от възпоменателен надпис върху каменен блок и надпис върху хоризонталните греди на горния етаж. Тези внушителни триетажни сгради с просторни чардаци, великолепни дървени колони (60 броя) и изящен парапет са безспорно между най-представителните във възрожденската манастирска архитектура. От този период са и царските двери на иконостасите на църквата и параклиса. Те са интересен образец за творчеството на врачанските майстори и показват вкус към подчертана пластичност и експресия в растителния и животински свят. Безспорно най-ценни в манастира са великолепните стенописи в малката стара църква, строена през ХVІ век. Това е малка сграда с размери 8,20 х 5 метра. В стенописите са запазени художествените принципи на изкуството от Второто българско царство: изисканост, динамика в позите и жестовете на фигурите, изразителност на лицата. Струпецкият манастир е бил значителен културен център през ХІХ век
Още от 'Българските манастири' :
|