Патриаршеският манастир "Света Троица", Велико Търново е издигнат под западните скатове на Арбанашкото плато, сгушен под красивите отвесни скали на източния бряг на каньонообразния пролом на река Янтра. Манастирът е съществувал още през периода на Второто българско царство. Той е едно от средищата на духовен живот и е подкрепян от аристокрацията. Тук се реализира знаменитата правописна реформа в старобългарската писменост, която се разпространява във всички славянски страни. В манастирът работи и монахът Евтимий, избран в 1371 година за патриарх. След падането на България под османско робство манастирът е ограбен и разрушен.

През 1847 година манастира е обновен, но дали обновеният комплекс е на същото място е трудно да се докаже. Останки от стари сгради са открити северно от сегашния манастир. През ХІХ век майстор Кольо Фичето изгражда нова църква, която след земетресението от 1913 година пострадва значително. При възстановителните работи от 1927 година много от оригиналните части на големия възрожденски строител се видоизменят и опростяват.

Независимо, че историческите и художествените ценности на манастира "Света Троица" са разграбени, унищожени или разпилени в него днес се съхраняват някои шедьоври като: прекрасната икона "Архангел Михаил" от 1663 година и "Старозаветна Троица" от 1708 година. На иконостаса в манастирската църква се намират интересните икони: "Свети Атанасий", "Света Богородица" (1861 година), "Христос Вседържател", "Новозаветна Троица", "Йоан Кръстител" и хубави резбовани царски двери от ХІХ век.