Троянският манастир "Успение Богородично" се намира на 10 км източно от Троян в красива местност на брега на река Черни Осъм. Троянският манастир е паметник на културата, които със своите архитектурни, природни, исторически и художествени забележителности привличат много посетители. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Историята на Троянския манастир през ХVІІ - ХІХ век е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът е устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви жители на околните селища. Манастирът е бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от ХVІІІ и ХІХ век съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на ХVІІІ век функционира училище. Най-значителният паметник на културата в Троянският манастир е църквата "Успение Богородично". Тя е разположена в южния двор, сред двуетажни и триетажни еркерни жилищни сгради. Църквата се явява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. По план тя е едно корабна постройка. За първоначалния вид на църквата и на сградите около нея се разбира от щампа от 1839 година и описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц. През 1847 година монасите от манастира канят Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети. С декоративна -монументална украса са били покрити отвън стените на кулата. И до днес на втория етаж са запазени интересни орнаментални композиции. Те увеличават тържествената цветност на възрожденската атмосфера в манастирския двор. Изключително богата е дърворезбата в Троянския манастир. На първо място са иконостасите в главната църква и в двата параклиса. Най-стара е дърворезбата в параклиса "Свети Никола". Тя носи стиловите елементи на ранната Тревненската дърворезба. Най - мащабна е резбата на позлатеният иконостас в главната църква. В неговите колонки, хоризонтални корнизи, цветя, птици, листа, гроздове се чувства раздвиженост и тържественост. Феликс Каниц съобщава, че иконостасът е изработен през 1839 -1840 година от резбаря Никола Матеев от Ново село. Тържествената атмосфера в храма се увеличава от иконите на иконостаса. Според специалистите, те са дело на Захарий Зограф , а според други на брат му Димитър. Те носят типичните белези на Самоковската школа. Освен произведения на живописта в музейната колекция се пазят много творби на приложното изкуство.
Още от 'Българските манастири' : |
Дестинации
Българските манастири