Град Свищов има 32 000 жители и се намира на 84 км северозападно от Велико Търново. Свищов е административен общински център на 15 съставни селища.
Градът е разположен на брега на река Дунав, в най-южната точка на реката. Той се намира в едноименната низина, която е с надморска височина 100 метра. Свищов е първият български град освободен, през 1877 година, от Руската армия.
Районът е обитаван от дълбока древност. На мястото на тракийско селище през І век възниква римската крепост Нове. Нове е значим стратегически център на река Дунав, около който се оформя селище. През ІІІ-ІV век лагерът става крепост, в която живеят цивилни и военни. През Възраждането Свищов е културен и стопански център. Град Свищов е освободен от турската власт на 16 юли 1877 година и е обявено създаването на Свищовска губерния.
Туристически забележителности са: историческият музей; църквата "Света Троица", построена през 1867 година; часовниковата кула от 1763 година; "Свети Свети Кирил и Методи" (1873 година); "Свети Свети Петър и Павел" (1644); музеят на Алеко Константинов; останки от античния град Нове; най-старото висше учебно заведение в България; Свищовският манастир "Успение Богородично"; остров Вардим.
Свищов е родно място на възрожденския художник Николай Павлович, писателя Алеко Константинов, държавниците Драган Цанков и Григор Начкович, Цветан Радославов - автор на националния химн.
Туристически забележителности
Античният град Нове, град Свищов, област Велико Търново, е построен на мястото на древно тракийско селище. През 45 година възниква лагер, в който е настанен VІІІ Августов легион, а през 69 година идва І Италийски легион. Укреплението е издигнато непосредствено до високия дунавски бряг. В края на ІІІ и началото на ІV век, военният лагер се превръща в крепостен град. Тук са открити много постаменти за статуи, надписи, части от бронзови статуи и монети. Тук е намерен и един от редките скулптурни портрети на император Каракала (211-217 година). В Нове могат да се видят свидетелства за масови покръствания, полагащи началото на християнството по тези земи.
Великото преселение на народите внася поврат в развитието на античния свят. Появяват се и изчезват многобройни племена и народи. Един от тези народи е готският. През 332 година император Константин Велики заселва 300 000 готи в Мизия и Тракия. През 376 година те получават статут на федерати в границите на римската империя. Крепостта Нове е център на готските федерати в римската империя. През 391 година Аларих І е избран за крал на готите в Тракия и от Нове, през 395 година, той поема със своята войска към Рим, за да влезе в световната история като първия покровител на Рим през 410 година.
В Нове, близо 15 години, царува и готският владетел Теодерих Велики (456- 526 година), станал по-късно световно известен като Кралят на Равена и влязъл в германската митология като Дитрих Фон Берн, а в норвежката - като Тидрик.
Църквата "Света Троица", град Свищов, област Велико Търново, е завършена през 1867 година, като се разполага в най-високата точка на града. Тя е построена от майстор Колю Фичето. Трикорабната схема е съчетана с централен купол, стъпил върху четири колони. Иконите в църквата са изписани от талантливия художиник Николай Павлович, а иконостасът е дело на калоферски майстори. Камбанарията на църквата е издигната през 1886 година. Земетресението от 1977 година нанася сериозни щети на храма, който е реконструиран през 1992 година.
Къщата на Алеко Константинов, град Свищов, област Велико Търново, представя експозиция, свързана с живота и творчеството на писателя. Алеко Константинов е български белетрист и фейлетонист. Той създава най-известния сатиричен образ в българската литература - Бай Ганю. Алеко Константинов е основоположник на организирания туризъм в България. Музеят е създаден през 1929 година.
Часовниковата кула, град Свищов, е издигната през 1763 година Тя е висока 23 метра.
Екскурзии и ваканции
Региони