Туристически забележителности

Архитектурният резерват "Царевец", град Велико Търново, се намира на хълма Царевец, където е бил средновековният град. През 1185 година братята Асен и Петър провъзгласяват Велико Търново за столица на България. Средновековният град се разраства бързо и се превръща в значим политически, икономически, културен и религиозен център на България. Старият град е бил разположен на три хълма - Царевец, Трапезица и Света гора, които са заобиколени от широките меандри на река Янтра. Хълмът Царевец е бил обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Хълмът е опасан от крепостна стена, построена върху естествените отвесни скали на реката. Крепостта е имала три входа. В средата на крепостта се е издигал дворецът. На най-високата част на Царевец се намирала патриаршията.

Църквата "Свети Димитър", град Велико Търново, е осветена през 1185 година. В църквата са коронясани владетелите - Асен, Петър и Калоян. Храмът е запазен като християнски до 1779 година. По-късно църквата е реставрирана.

Църквата "Свети Четиридесет мъченици", град Велико Търново, е издигната от цар Иван Асен ІІ в чест на голямата победа на българите над византийците, през 1230 година, при Клокотница. През ХІІІ -ХІV век тя е била най-красивата и богата църквата. По време на турското робство е преустроена в джамия, а стенописите замазани с вар. Църквата е реставрирана.

Църквата "Свети Петър и Павел", град Велико Търново, е датирана от края на ХІІІ и началото на ХІV век. В църквата има богата стенописна украса от различни периоди. След падането на България под османотурско робство, в нея е била преместена Българската патриаршия.

Църквата "Свети Георги", град Велико Търново, е издигната през 1612 година на мястото на средновековна църква, разрушена от османските завоеватели. Църквата притежава интересни стенописи.

Самоводската чаршия, град Велико Търново, е етнографски комплекс, разположен на малка улица. Самоводската чаршия представя типичната атмосфера от епохата на Възраждането - сгради с малки магазини и работилници. Голяма част от къщите и работилниците са реставрирани. Майсторите, които работят в тях, използват стари технологии и работят с оригинални инструменти.

Арбанаси, град Велико Търново, е архитектурно - исторически комплекс, разположен на 4 км от Велико Търново и от него се разкрива изглед към хълма Царевец и Трапезица. Комплексът се отличава със своите къщи и църкви, създадени през ХV - ХVІІІ век, както и с богата им вътрешна украса. В село Арбанаси 143 сгради са обявени за паметници на културата. Външният и вътрешен архитектурен облик на жилищните сгради се отличава с невероятно разнообразие. Арбанашките къщи са изградени от камък и заобиколени от големи каменни зидове.

Интерес представляват и старинните арбанашки чешми. Коконската чешма е построена през 1786 година от Мехмед Саид Ага. На лицевата част има надпис на староарабски "Който я гледа и пие ще му дойде светлина на очите и душата".

Голям интерес представляват и седемте арбанашки църкви. Те са изградени и стенописвани на няколко етапа - през ХV и ХVІІ век. Архитектурните, иконографските и дърворезбени иконостаси са с толкова висока историческа и художествена стойност, че се определят като феномен в балканската култура от този период. В архитектурен план църквите са еднокорабни, едноапсидни с полуцилиндричен свод под двускатен покрив. Изградени са от камък, с малки прозорци, с железни решетки. Те се състоят от две отделения - мъжко и женско.

Плаковският манастир, село Плаково, област Велико Търново, е разположен на 18 км от града. Манастирът е основан по времето на Втората българска държава и разрушен при падането на България под османотурско иго. През 1450 година е възстановен, след което е разрушаван и опожаряван многократно. Манастирският комплекс се състои от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата е едно корабна, продълговата, едноапсидна с купол. Иконите са рисувани през 1852 година. Жилищните крила и кулата - камбанария са построени от майстор Кольо Фичето. Камбанарията е висока 26 метра.

Къпиновският манастир, село Къпиново, област Велико Търново, се намира на 20 км от областния център и на 2 км от Плаковския манастир. Манастирът е основан през 1272 година. Той е бил важен религиозен център. По време на османотурското робство е бил опожаряван и разграбван. Манастирската църква е построена през 1835 година от дряновски майстори и е изписана през 1845 година. В манастирската църква се намира дърборезбен иконостас от ХVІІІ век и голямо количество ценни икони.

Килифаревският манастир, град Килифарево, област Велико Търново, е построен между 1348 -1350 година от видния български духовник Теодосий Търновски. Манастирът се превръща в едно от най-важните средища на българската просвета. Формира се Килифаревската книжовна школа. През 1360 година тук се обучават 460 ученици. Най - известният от тях е бъдещият патриарх Евтимий Търновски. Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени. Монашеските килии се намирали от вътрешната стена на крепостната стена. В средата на двора е имало внушителна кула, служеща за наблюдение. След падането на България под османско иго крепостта е била напълно разрушена. Манастирът е възобновен през 1718 година. Голямата еднокорабна куполна църква "Свети Димитър" е построена през 1840 година от Кольо Фичето, а жилищните сгради - през 1849 година. Дърворезбеният иконостас е изработен от Тревненската художествена школа.

Преображенският манастир, град Велико Търново, е на 10 км от областния град, разположен в подножието на отвесни скали, на левия бряг на река Янтра. От манастира има прекрасна гледка към пролома на реката и Патриаршеския манастир, който е разположен на другия бряг на реката. Манастирът е основан през ХІV век и продължава да е действащ до днес. Няма запазени постройки от времето на създаването си. Сегашните сгради са построени през ХІХ век. Църквата "Свето Преображение Господно" е строена през периода 1834 -1861 година от Димитър Софиялията и Никола Фичев. Църквата има уникална живописна украса, създадена от Захари Зограф. В продължение на три години (1849 -1851), той работи върху някои от шедьоврите на възрожденското изкуство. Папа Витан Млади изработва иконостаса на църквата.

Патриаршеският манастир, град Велико Търново, е най-старият манастир от групата манастири от Търновската Света гора. През 1368 година отшелникът Теодосий Търновски се оттегля в малка пещера на скалния масив. Бързо след това е последван от други монаси. През този период, манастирът се издържа от властта в лицето на българските царе Иван Александър и Иван Шишман. В края на ХІV век, когато България е завладяна от османските войски, пред погледа на жителите на Велико Търново са изклани 300 монаси на манастира. Малко преди Освобождението на България, манастирът е възстановен с помощта на Кольо Фичето и Захари Зограф.

Петропавловският манастир, град Лясковец, област Велико Търново, се намира на 6 км от областния град. През ХІХ век манастирът е просветен център.

Античният град Никополис ад Иструм, село Никюп, област Велико Търново, се намира на 18 км от областния център. Градът на победата при Дунав - така нарекъл римският император Траян новооснования град, в чест на победата си над даките през 102 - 106 година. Градът достига своя разцвет при император Константин Велики и Юстиниан в периода ІІІ - VІ век. Никополис ад Иструм е разрушен от авари и славяни. Археологическите разкопки започват да се провеждат от френския епиграф Сьор през 1900 година. Градът е имал храмове с колонади, широки улици, настлани с каменни плочи, модерна водопроводна мрежа и канализационна система, части от която са запазени и до днес. Той бил един от най-големите и благоустроени римски градове по българските земи.