Град Русе е център на областа. Градът е с население от 159 000 жители и се намира на 305 км от София. Той е разположен в долното течение на река Дунав, при устието на река Русенски Лом, на 100 метра надморска височина.

Русе е общински административен център на 11 селища. Градът притежава най-голямото речно пристанище в България.
На мястото на днешния град е имало селище, чиято възраст е над 5 000 години. То е било с добре очертани жилищни и обществени сгради, улици и квартали. Останки от този период се пазят в историческия музей в Русе. През 69 - 79 година по времето на римския император Веспасиан, възниква крепостта Сексагинта Приста. Крепостта е разположена на главния крайдунавски път - от делтата на Дунав до днешен Белград. Името на крепостта се среща основно в три различни варианта: Сексагинта Приста, Сексанта Приста или Приста. В превод древното име на града означава "Пристанище на 60-те кораба". В града са разположени римски военни части. Приста загива под ударите на авари и славяни в края на VІ и началото на VІІ век от н.е.

По-късно, през ІХ - Х век, върху нейните руини възниква българското селище, което постепенно се превръща в крепост на брега на реката. Името на селището идва от култа към празника Русалии - Руси - Русе. След покръстването на България пред ІХ век, за покровител е избран Свети Георги и градът приел името Гюргевград. В края на ХІІІ век се изгражда предмостие на левия бряг на реката (в днешната румънска територия, тогава част от българската държава) и се появяват две названия за града - Голямо и Малко Гюргево, а понякога - Русе и Гюргево.
След падането на България под турско робство градът е познат с името Русчук. В Русчук е било седалището на Капудан паша- командир на Дунавския флот.
След Кримската война на картата на Европа се появява нова държава от обединението на княжествата Влашко и Молдова - Румъния. Град Букурещ е столица на Румъния и се намира на 70 км от Русе. По времето на Мидхат паша - управител на русенския вилает- се предприемат градоустройствени промени - улици с тротоари, фенери, номера на къщите. Открити са консулства на Прусия, Испания, Белгия, Холандия и други. Поради тази причина, градът започва да променя своя облик и след Освобождението, през 1878 година, се превръща в град с подчертан европейски облик. Над 200 сгради са архитектурни паметници.
В град Русе е роден носителят на Нобелова награда Елиас Канети през 1905 година.
Туристически забележителности в града са: историческият музей, музеят на градския бит от края ХІХ век, музей на транспорта, къщата-музей "Захари Стоянов", музеят на Баба Тонка, храмът "Света Троица" (1632 година), доходното здание и други.
Други забележителности на територията на област Русе са: Ивановските скални манастири, включени в Списъка на ЮНЕСКО, скален манастир "Свети Димитър Басарабовски", средновековната крепост "Червен".
В този регион се намират: природен парк "Русенски Лом", резервата "Бели Лом", скалните феномени - "Мамуля", "Стълпище" и пещерата "Орлова чука".

Туристически забележителности

Историческият музей, град Русе, съхранява Боровското тракийско съкровище, сребърното съкровище от Червен, колекции от монети, порцелан, традиционни костюми от региона. Сградата на историческия музей е обявена за паметник на културата.

Музеят на градския бит, град Русе, се намира във възрожденска къща, богато украсена. Експозицията дава представа за бита на градското население от края на ХІХ век. Представени са интериори на всекидневна, гостна, спалня, музикален салон.

Църквата "Света Троица", град Русе, е построена през 1632 година, след което е реконструирана многократно. Стенописите са изографисани през 1797 година, а иконостасът - в началото на ХІХ век. Иконите в църквата са създадени в Москва от Троицко-Сергеевата лавра.

Старият театър (Доходното здание), град Русе, е създаден по проект на архитект Паул Бланк. Сградата е построена в стил "неокласицизъм" и е с възможности за поставяне на театрални постановки, концерти, библиотека и други културни потребности.

Паметникът на свободата, град Русе, е създаден през 1906 година от италианския архитект Арналдо Дзоки. Статуята е висока 3,75 метра и изобразява войн, с меч в лявата ръка и свободно вдигната дясна ръка. Площадката пред статуята се пази от два бронзови лъва.

Пантеонът на възрожденците, град Русе, е мавзолей, в който се пазят костите на велики родолюбци като Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Тонка Обретенова и нейните деца, Панайот Волов.

Ивановският скален манастир, село Иваново, област Русе, се намина на 12 км южно от областния център. Той е изграден със средствата и подкрепата на Цар Иван Асен ІІ през 1218 -1241 година. Ивановският скален манастир е мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани в скалите. Те са разположени на 32 метра височина над нивото на водата. Килиите му са групирани около седем скални църкви. Най- старата част на манастира обхваща монашеските килии около Затрупаната църква и Кръщалнята. Те се отличават с гладки, грижливо изсечени стени и са свързани помежду си чрез система от пътеки и стълби. Втората група килии са при църквата Господев дол, а по на изток от тях е комплексът около Съборената църква. Югозападно от местността "Писмата" е Църквата. Тя е най-добре запазената част от манастирския комплекс. В двете части на скалната църква са изписани десетки евангелски сцени, сред които преобладават сцените от Христовите страдания. В епопея на религиозния комплекс скалните църкви са били 40, а другите помещения около 300.
Ивановският скален манастир е включен в списъка на ЮНЕСКО за културно наследство. Стенописите в комплекса са датирани от ХІІІ - ХІV век, притежават висока художествена стойност, богати са на цветове и композиции.

Скаленият манастир "Свети Димитър Бесарабовски", село Бесарабово, област Русе, е издълбан в отвесните скали на край село Бесарабово в ХV век. Той е единственият действащ скален манастир.

Средновековната крепост Червен, село Червен, област Русе, е най-добре запазената средновековна крепост в България. Останките от крепостта Червен са разположени върху скалист хълм. Средновековният град е бил значим военно-административен, стопански и църковен център на втората българска държава. Червен е наследник на ранно-византийска крепост от VІ век, която е възникнала край тракийско селище. Значението на града нараства след 1235 година, когато той става седалище на средновековната Червенска митрополия. Средновековният град е имал "вътрешен град" върху обширен скален рид, в извивките на река Черни Лом и "външен град", в подножието на скалния рид. Градът е имал сложна фортификационна система и е застроен плътно. През ХІV век той е бил голям занаятчийски център с развити железодобив, желязо обработване, златарство, строителство, художествени и други занаяти.