На север чрез река Дунав района граничи с Румъния, а на запад с Република Сърбия и Черна гора.

Северозападната част на България се изменя във височинно отношение от река Дунав към Стара планина. Районът обхваща четири природогеографски зони - Крайдунавски низини, Дунавска хълмиста равнина, Предбалкан и Стара планина. Те имат разположение от Северозапад на Югоизток. Тези зони се отличават и с климатични , почвени и растителни белези.

Крайбрежната ивица до река Дунав заема около 10 % от територията на района. Надморската височина им е от 20 -30 м. Тя е много плодородна . В нея се отглежда царевица, коноп , лозя, овощни култури и други.

Дунавската хълмиста равнина е най-просторната зона . Тя заема над 50 % от площта на района. В тази част се отглеждат слънчогледът , захарното цвекло, фуражни култури.

Предбалканът заема около 30 % от площта на района. Той е широк от 10 до 30 км и е с надморска височина от 200 до 800 метра. Реките Лом, Огоста и Ботуня го пресичат с живописни проломи.

На Западния дял на Стара планина се падат 10 % от територията на района. Той е сравнително висок и на места труднодоспътен.

От този дял на планината водят началото си редица притоци на река Дунав - реките Арчар, Лом, Цибрица, Огоста.

Климатичните условия в Северозападния район подобно на цяла Северна България се харектеризират като умерено-континентални.

Низините в този район са покрити с плодородни алувиално- ливадни почви, Дунавската хълмиста равнина е покрита с черноземи , а Предбалкана преобладават кафявите горски почви.

Горският фонд в Западна Стара планина е представен предимно от дъб, бук, габър, ясен и други.

Северозападният район обхваща три административни центрове - Видин , Враца и Монтана.