Град Монтана има население от 47 800 души и e областен, и общински център на 23 селища. Градът е разположен на брега на река Огоста, в западната част на Предбалкана.
Територията на река Огоста е била населявана от хилядолетия. Керамични съдове, железни и костни инструменти, плоски воденични камъни са открити в ниските слоеве на горите и са датирани от преди 6 000 години. През ранножелязната епоха е имало тракийско селище с крепостна стена. Рисунки на най-почитания тракийски бог - конникът Херос, Бенедита и Дионис говорят за културния живот на траките от този район.
През 29 година тази област се превръща в част от Римската империя и е включена в състава на провинция Мизия. Три години по-късно тук е била настанена Сугамбрийска конна армия, която остава тук в продължение на един век.
Град Монтана става един от големите градски центрове в провинция Мизия. Името на града е запазено в надпис от ІІ век. Присъствието на римските легиони е осигурявало икономическото развитие на Монтана. В града е имало светилища на боговете - Диана и Аполон. Разцветът на града е прекъснат към средата на ІІІ век от нашествията на готите. След разпадането на римската империя селището е част от византийската империя. В края на VІ и началото на VІІ век, Монтана изчезва от картата.
По-късно славяните създават селище с името Кутловица. Името на река Аугустус (Свещен) е променено на Огоста и се е запазило до днес. Селището Кутловица е включено в територията на Първата българска държава. Този период от историята на селището е неизвестен поради липса на информация. През османското робство селището е описано с името Кутловица през 1575 година.
След Освобождението на България, Кутловица става център на областта и занаятчийски център. В началото на ХХ век населението наброявало 49 000 жители.
На 2 декември 1891 година селището променя името си на Фердинанд, в чест на българския цар Фердинанд. За бързото развитие на града допринася построяването на железопътна линия от Бойчиновци за Берковица. През периода 1946 - 1990 година градът носи името Михайловград, а от 1992 година селището си връща древното име Монтана.
Туристически забележителности са: историческият музей, художествената галерия, археологическата експозиция - лапидариум, останки от античната крепост Монтана.
Други исторически и културни паметници в областта са: Чипровският манастир, Клисурският манастир, Лопушанският манастир, Берковица, Чипровци.
На територията на област Монтана се намират: резерват "Горна кория", поддържан резерват "Ибиша", защитените местности "Копрен", "Равно буче", Копренска еко пътека.
По-важни орнитоложки места са островите на Дунав, резерват "Ибиша "/ включен в проекта Corine / и местността Фунията.
Най-известните винарски изби са : Лом, Боровци и Берковица.
Туристически забележителности
Историческият музей, град Монтана, притежава 50 000 експоната. В музея са показани интересни колекции от мраморна и метална пластика, бижутерия на Чипровската златарска школа, монети, старопечатни книги.
Лапидариумът, град Монтана, се намира в района на античния град Монтана. Той е разположен в парк, където са представени епиграфски паметници от римската епоха.
Чипровският манастир, град Чипровци, област Монтана, се намира на 6 км североизточно от град Чипровци. Той води началото си от Х век и е един от манастирите, утвърдили християнската вяра по български земи. В продължение на векове той е важно просветно място. Манастирът е опорен пункт на Чипровското въстание от ХVІІ век. След въстанието е опожарен и ограбен. Манастирският комплекс включва: църква (1829 година), двуетажна жилищна сграда с балкони, кула-гробница, където се съхраняват костите на жертвите на въстанието.
Катеринината къща, град Чипровци, област Монтана, е място за демонстрация на килимарска техника. В двора на къщата са засадени дървета и билки, от които се произвеждат боите за чипровските килимите.
Лопушанският манастир, село Георги Дамяново, област Монтана, се намира на 20 км от областния център. Манастирът се издига на място, където преди това е имало друг манастир, който е бил напълно разрушен. Манастирската църква е построена през 1853 година. Част от иконите са рисувани от Станислав Доспевски.