Град Белоградчик има 6 000 жители и се намира на 54 км югозападно от Видин. Градът е общински център, включващ 17 съставни селища. Белоградчик е разположен в Западна България, в подножието на западната част на Стара планина. Средната надморска височина на града е 522 метра.
Белоградчик възниква на мястото на римска крепост, която определя цялостното му развитие като селище. Неговата роля особено нараства след обособяване на Видинското царство през Средновековието. Селището е описано в османотурски документи през 1454 година.

Белоградчик е малък земеделско-занаятчийски център. След Освобождението си през 1878 година той се развива като туристически център.
Туристически забележителности са: историческият музей, възрожденската Панова къща, църквата "Свети Георги Победоносец" (1868 година), Белоградчишката крепост и скалните образувания, пещерата "Магурата", Рабишкото езеро.

Туристически забележителности

Средновековната крепост, град Белоградчик, е била част от отбранителната система на Римската, Византийската и Османската империя. Използвайки естествената непристъпност на скалите през І - ІІІ век, римляните поддържат крепостта за охрана на стратегическите пътища. През 1805 -1837 година крепостта се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие, което се извършва под ръководството на френски и италиански инженери. Крепостта се състои от три реда стени с дворове между тях. Всеки двор има възможност за автономна защита. Площта на крепостта е 10 211 квадратни метра. Тя има две врати - Видин капия и Ниш капия. Крепостните стени са с височина 10 метра, дебелина 2,50 метра и върху тях са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15 броя оръдия. Белоградчишката крепост е паметник на културата с национално значение.