Град Видин е център на областта и има население от 54 000 жители. Видин е разположен на брега на река Дунав, във Видинската низина, със средна надморска височина 35 метра. Градът има формата на полукръг, ориентиран с улици и сгради в посока към реката. Видин се намира на 210 км северозападно от София. Видин е общински административен център на 33 селища.
Селището е създадено през ІІІ век, от траките трибали, с името Дунония - в превод високо и укрепено място. Градът е бил в състава на римските провинции - Мизия, Горна Мизия и Крайбрежна Дакия. През римската епоха градът носи името Бонония. През ІV и V век крепостта е била унищожена от авари и хуни. Император Юстиниан укрепва крепостта отново през VІ век. При археологически разкопки са разкрити обществени сгради, скулптури, надписи и монети. По време на средновековната българско държава, крепостта е възстановена отново и носи името Бъдин. През ХІІ и ХІV век е седалище на българските боляри Ростислав, Яков Светослав и цар Иван Срацимир.

Иван Страцимир е български владетел на Видинското царство. През 1388 година той става васал на турския султан, а след Никополската битка е пленен от султан Баязид и отведен в Бурса (днешна Турция), където умира. Селището пада под османотурско робство през 1396 година. През 1794 - 1805 година е център на независимо владение на Осман Пазвантоглу. През 1794 година, по време на феодални размирици, Осман Пазвантоглу превзема Видин и се провъзгласява са самовластен управник. Турското правителство го утвърждава като паша. През ХІХ век в града се откриват френско, австрийско и руско консулство.
Туристически забележителности в града са: средновековната крепост, църквите "Света Петка" (1627 година) и "Свети Панталеймон" (1634 година), джамията, синагогата (1894 година), кръстатата казарма (1801 година), библиотеката на турския военачалник Осман Пазвантооглу (ХVІІІ-ХІХ век).
На територията на областта се намират: останките от римските градове Рициария край село Арчар, Кастра Мартис в град Кула, Алибутинския скален манастир, пещерата "Магурата" с праисторически скални рисунки, Белоградчишките скали, Раковишки, Изворски и Добридолски манастири.
Природните забележителности са: резерват "Чупрене", Белоградчишките скали, пещерите "Магура" и "Миризливка".
Най-известните винарски изби в областта са Видин, Ново село, Рупци, Рабиша.

Туристически забележителности

Крепостта "Баба Вида", град Видин, се издига на брега на река Дунав. Основният план на замъка не е претърпял големи изменения. Замъкът заема площ от 9,5 дка. Заобиколен е от защитен ров с ширина 12 метра и дълбочина 6 метра. Крепостта има формата на квадрат, ориентиран с ъглите си в посоки юг, север, запад , изток. Крепостта се състои от две стени. Вътрешната стена е по- висока и има дебелина 2,2 метра. Върху крепостта има 9 броя кули. Четири броя от тях са ъглови и пет странични. Външната стена е по-ниска и е свързана с два броя кули. Замъкът - крепост е достъпен само от северната част. Крепостта "Баба Вида" е едно от най-добре запазените средновековни отбранителни съоръжения. Тя е изградена върху античните стени на крепостта "Бонония". Българското строителство на крепостта започва през Х век. От края на ХVІІ век крепостта е приспособена и за огнестрелно оръжие. През 1964 година крепостта е обявена за паметник с национално значение.

Полицейското управление - Конака, град Видин, е архитектурен паметник с местно значение. Построен е през ХVІІІ век. След Освобождението на България, Конакът е превърнат в исторически музей.

Кръстатата казарма, град Видин, е паметник на културата с национално значение. Тя е построена през 1801 година. Казармата представлява двуетажна, масивна сграда с формата на равнораменен кръст и заема застроена площ от 1 260 квадратни метра. Интериорът създава усещане за стабилност и тържественост. През 1965 година сградата е реставрирана и адаптирана за музей. В нея се помещава Етнографският музей. Показани са основните земеделски дейности, типични за района - оран, сеитба, жътва, вършитба, сенокос. Акцент в експозицията има риболовът, лозарството и винопроизводството. От домашните дейности е показано тъкачеството с инструментите за обработка на вълна, коноп и памук. Народните художествени занаяти са представени със златарство, дърворезба, керамика и други.

Мавзолеят на Антим І, град Видин, е построен през 1934 година. Останките на екзарха Антим І са положени в саркофаг в подземието на мавзолея. Интериорът на мавзолея е изографисан и е поставена статуя на екзарха. Антим І е първият български патриарх от 1872 година. Той съдейства за постигане на национално единство и за културно издигане на българския народ. След неуспеха на Априлското въстание, Антим І е заточен в Мала Азия. След Освобождението е председател на Първото велико народно събрание.

Библиотеката и джамията на Осман Пазвантоглу, град Видин, са сгради от периода на османската империя. Библиотеката е квадратна сграда с купол от оловна ламарина, която е посветена на майката на Осман Пазвантоглу. Джамията е сграда, в типичен ориенталски стил, изградена от камък. Осман Пазвантоглу (1758 -1807 година) е участник във феодалните размирици в Османската империя през 1792 година. През 1794 година превзема Видин и се провъзгласява за управник, след което е утвърден от османотурското правителство като паша.

Магурата, село Рабиша, област Видин, е пещера, в която има уникални рисунки от късната праистория. Рисунките изобразяват човешки фигури, животни, растения, линии. Най-стари и интересни са рисунките в Светилището. Изобразен е годишният календар, които съдържа 366 денонощия и отбелязва зимното и лятно слънцестоене.