Това е областта с която България има обща граница с Република Гърция на юг. Границата преминава през планината Родопи. По-голяма част от планината се намира на територията на България, а по-малка в Гърция. Площа на планината Родопи в България е 14 737 кв.км със средна надморска височина 785 м. Планината се разделя на две части - Западни и Източни Родопи. Западните Родопи са по-високи, а източните са хълмисти и сравнително ниски. Най-високият връх в Родопите е връх Голям Перелик (2191).
Условно Южния Централен район може да бъде разделен на две части : Западен Горнотракийско - Родопски район и Източен Горнотракийско - Родопски район
На север района на западната част на Южния централен район достига билото на Средна Стара планина. Това е най-високата част на Стара планина със стръмни и обезлесени южни склонове. След това се простира Карловското поле, което е част от Задбалканската котловина., което достига до планината Средна гора и на юг от нея се шири Пазарджишко - Пловдивското поле. В най- южната част на района се издига Западните Родопи.
Климатът в района е преходно-континентален, а в във високите части - планински.
Водните ресурси са едни от най-значителните в страната. Най-голямо значение има река Марица с нейните родопски притоци - Чепинска, Въча, Чая и средногорските притоци - Тополница, Луда Яна, Стряма, Пясъчник. Районът е богат на термоминерални води главно в Западните Родопи и Задбалканската котловина. Голяма част от тях се използват за бутилиране и балнеолечение - Хисаря, Велинград, Девин, Наречен, Михалково.
Горските ресурси са най-богатите и висококачесвени в страната. Най-голям дял в горския фонд имат иглолистните гори -56,6 % от общата площ. Широколистните гори има по-малки площи.
Поради планинския релеф значителна част от региона е необработваема земя 71,2% . Около 2/3 от необработваемите земи са заети с гори, 13 % са мери и пасища. Обработваемата площ в района е 28,8 % . Най -голям е относителният й дял в Пловдивски и Пазарджишки подрайони. Почвената покривка е разнообразна. Горнотрайската низина е покрита със смолници, разнообразни ливадни и канелени горски почви, а западно - родопската част със светлокафяви почви.
Релефът в източната част на Южния Централен район е твърде разнообразен. Най-северната част е заета от Средна Стара планина. Тя е покрити на места с гори и планински пасища. На юг от него се простира Казанлъшкото поле, което е част от Задбалканската котловина. То опира до Сърнена Средна гора. Билните й части са ниски и постепенноо се понижават на изток до под 300 метра надморска височина. На юг от Сърнена гора малка част от територията е заета от Чирпанските възвишения. Почвената покривка и южното им изложение ги прави благоприятно място за отглеждане на лозя. Централната част от района е заета от източната част на Горнотракийската низина - обширни приречни ниски земи.
Равниният релеф и плодородните почви на източната Горнотракийска низина влияят положително за развитието на селското стоопанство. На юг обширна територия на източната част е заета от Източните Родопи и западните склонове на Сакар планина.
В сравнение със Западната част на Южния централен район тук по-силно се проявява средиземноморското климатично влияние. То се изрязява в по-високите средногодишни температури и преместване на валежните минумуми и максимуми. В съчетание с други природни условия климатът оказва значение върху селскостопанските култури. В Казанлъшкото поле се отглеждат главно етерично-маслени култури като лавандула, мента, маслодайна роза, Тракийската низина - зеленчуци и плодове, а Източните Родопи и Сакар в производството на различни сортове тютюн.
По-големи реки за района са Тунджа , Марица и Арда. На територията на района са проучени и се експлоатират няколко находища на термални води - Старозагорски минерални бани, Павел баня, Хасковски минерални бани, Мери-члери.
Необработваемите земи в района са около 65 %. От тях 38 % са заети от гори, а 27 % от пасищата и мерите. Обработваемата земя е 35 % за района.
Най-широко разпространение имат канелените горски почви, алувиалните, а на второ място смолниците. Основни селстостопански култури са зеленчуците и овощни растения.
В Южния Централен район на България се намират следните административни центрове - Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково, Кърджали.