Град Кюстендил е център на Кюстендилска област и има население от 48 000 жители.

Градът се намира на 88 км югозападно от София . Той е общински център на 71 населени места. Той е разположен в подножието на планина Осогово, в котловина, на 525 метра надморска височина. В миналото градът се е развивал като гарнизонен и балнеолечебен център. Развитието на града е тясно свързано с неговото географско разположение и природни дадености.

През V-ІV век преди новата ера привлечени от лековитите минерални извори, траките-дентелети основават селище. През І век римляните превръщат града във важна крепост, търговски път и балнеолечебен курорт. Името на града било Улпия Пауталия. През І - ІІ век Пауталия прераства в административен, стопански и културен център. През Пауталия е минавал един от главните пътища от Сердика за Адриатическо море. През ІV - V век във връзка със зачестилите варварски нападения, на хълма Хисарлъка е изградена втора крепост, която е продължила да съществува и през Средновековието. Тя е съборена от османските завоеватели през ХV век. След разделянето на римската империя на Западна и Източна, градът попада в границите на Византия. В грамота на византийския император Василий ІІ, градът се споменава под името Велбъжд. През 1197 - 1207 година градът е присъединен към българската държава.

През Първото и Второто българско царство селището е важна крепост и епископски център. През 1355 -1395 година селището е център на деспотство на севастократор Деян и неговите синове Иван и Константин Драгаш. През ХІV век градът пада под турски иго. През Възраждането градът се разраства. Жителите му взимат активно участие в борбите за църковна независимост и национално освобождение.

Градът е освободен от турски иго през 1878 година.

Туристически забележителности са: историческия музей, останките от древна Пауталия, църквите "Свети Георги" от ХІІ-ХІІІ век, "Света Богородица" (1816 година), Свети Димитър (1866 година), Пирковата кула от ХVІ -ХVІІ век, джамията Ахмед бей 1531 година, "Свети Димитър" (ХІХ век), галерията на Владимир Димитров Майстора.

Минералните извори в Кюстендил имат температура до 76 градуса С и дебит 35 литра / секунда и са подходящи за лечение на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, кожни и други заболя вия.

На 13 км източно от Кюстендил се намира село Невестино, със забележителния "Кадин мост" над река Струма, построен през 1469 година по времето на султан Мохамед ІІ. Мостът има пет свода и надпис на турски език с посвещение.

Туристически забележителности

Художествена галерия Владимир Димитров - Майстора, град Кюстендил, има постоянна изложба на 200 картини на художника и произведения на други големи художници, родени или работили в града.

Владимир Димитров-Майстора е виден български художник. Той отразява селския бит и труд, народните обичаи и празници. На фона на цветя и овощни дървета, той рисува образи на селяни и селянки от Кюстендилско, олицетворение на жизненост, морална и физическа красота.

Античните терми, град Кюстендил, са внушителни останки от водолечебница и храм на бога на медицината Асклепий. Водолечебницата е заемала площ от 3 000 квадратни метра. Археолозите са открили помещения с отоплителни системи, водопроводни канали и други.

Кадиният мост, село Невестино, община Кюстендил, е голямо инженерно-строително съоръжение, построено над река Струма през 1469 -1770. Мостът има 5 различни по големина сводове, като най -големият се намира в средата. Според легендата майсторът-строител е вградил сянката на съпругата си, за да бъде моста по-здрав.

Исторически музей, град Кюстендил, се помещава в различни сгради, в които са разположени основните му експозиции. Археологическата експозиция е разположена в сградата на джамията (1575 година), "националните борби в Кюстендилско" - в къщата музей "Ильо Войвода" и експозицията "стар градски бит"- в Емфиджиевата къща.

Хисарлъкът, град Кюстендил, е парк в който се намират останки от римската крепост, датирана от І - ІІІ век.