Град София е център за Югозападния район и столица на България. В административно отношение тя е разделена на 24 градски общини. Град София област има население 1 127 000 жители.

София е разположена в Софийското поле и е с надморска височина 550 метра - в подножието на Витоша планина.

На мястото на някогашно неолитно селище възниква древен тракийски град. Селището възниква край топлите минерални извори, които се намират в центъра на София. Градът е получил името си от траките-серди - Сердика. През І век селището е завладяно от римляните и през ІІІ век става център на провинция Вътрешна Дакия. Римският император Марк Улпий Траян прибавя името Улпия към името на града, като го изравнява по права с всички големи градове в източните провинции. Император Константин Велики нарича Сердика "Моят Рим". При управлението на Юстиниан Велики, Сердика изживява своя последен разцвет в рамките на Източната Римска империя. От древна Сердика са запазени останки от банята с каптиран горещ водопровод, източната и западната градска порта, саркофази, улици и други. От раннохристиянския период са съхранени Ротондата ("Свети Георги") и "Света София".

През 809 година градът влиза в пределите на българската държава и получава името Средец, а след падането на града под Византийска власт е преименуван в Триадица. През 1183 година сърби и маджари ограбват града, а по-късно го ограбват и кръстоносците на Фридрих І Барбадос.

От периода на средновековието е запазена Боянската църква, която е сред значимите паметниците от българско средновековие. Тя е включена в списъка на Юнеско за културно наследство.

В околностите на днешна София има над 90 манастира. Повечето от тях са възникнали през периода ХІ- ХІV век. Най-добре запазени са Маламовски манастир "Свети Николай Мираклийски" със стенописи от ХVІ век, Кремиковски манастир "Свети Георги", Драгалевски манастир "Света Богородица", основан през 1354 година от цар Иван Александър.

През 1384 година София пада под османско робство. От периода на турското робство са запазени две джамии в съвременна София. Едната от тях е известна като Буюк джамия, построена е през 1451 - 1453 година и е превърната в археологически музей, а другата - Бани Баши Джамия от 1576 година се намира срещу централните хали, и продължава да е действаща джамия. След Освобождението от турско иго София е имала население 20 000 жители.

Градът е избран за столица през 1879 година. Бързото разрастване на столицата в териториално и демографско отношение датира след Първата световна война.

След Освобождението са построени храм-паметник "Александър Невски" през 1924 година, Централният военен клуб, Народното събрание, Народният театър "Иван Вазов", Синодалната палата, Духовната академия, Централните софийски хали и други. В знак на признателност на българския народ към руските освободители са издигнати много паметници. Паметникът на Цар Освободител е дело на флорентинеца Арналдо Дзоки (1907 година). Докторският паметник (1883 година) е построен в памет на лекари и санитари в Руско-Турската война от 1877 -1878 година.

Днес София е политически, икономически и културен център. Към нея гравитират голям брой селища от Софийската котловина и по този начин се оформя градска агломерация.