Съкровището от село Борово, област Русе, е случайна находка от 1974 година. Съкровището се състои от 5 сребърни съда - купа, ритонизирана кана, три ритона с протомета на кон, бик и крилат сфинкс.

Съдовете са част от плячкосаната от Филип ІІ Македонски одриска хазна, която в последствие попада в трибалтски ръце, след като трибалтите разбиват Филип ІІ Македонски през 339 година преди Христа. Върху два от ритоните има надписи на одриския цар Котю І.

Най-интересна е ритонизираната каничка с един отвор. Ритонизирането на кани и амфори в Европа е тракийски патент. Каничката и впечатляващите сцени по нея са изработени в тракийската община Бео.

Каничка, част от сервиза на цар Котю І, е изработена от сребро с позлата, има височина 16,5 сантиметра, диаметър на устието 9 сантиметра и е датирана от около 383 - 360 година преди Христа. Каничката е покрита с три фигурални фриза, които се интерпретират в духа на мистериалната обредност, свързана с култа към Кабирите. Първият фриз представя вакхическо шествие. Върху втория фриз централно място заемат мъж и жена седнали наляво. Мъжът е брадат, с бръшлянов венец на главата си, и държи в ръцете си ритон и фиала. Отдясно сатир е подпрял левия си лакът на кана, а в ръцете му личи ритон с протоме на грифон.

В сцената се виждат и фигурите на Бореадите - Зет и Калай, с крила дълги до петите. Разказът в образи илюстрира сцена от типа Божи пир. На третия фриз са изобразени водни птици, ловящи риба.

Ритон с протоме на бик, част от сервиза на цар Котю І, е изработен от сребро с позлата, има височина 16,5 сантиметра и диаметър на устието 9 сантиметра. Ритонът е покрит с хоризонтални канелюри. Главата на бика има строго изражение, а краката са подгънати, като между тях е монтиран отворът за течността.

Ритон с протоме на кон, част от сервиза на цар Котю І, е изработен от сребро с позлата, височината му е 20,2 сантиметра, с диаметър на устието 10,46 сантиметра. Ритонът е от типа "дълъг рог" и завършва с протоме на кон-еднорог, който е представен реалистично. Между краката му е монтиран отвор за течността. Устието е украсено с перли, а шията е покрита с фриз от бръшлянови клонки. Те се срещат в предната част, където кичури от плодове рамкират птичка. Отделно отлетият елегантен златен фриз е запоен допълнително.

Ритон с протоме на сфинкс, част от сервиза на цар Котю І, е изработен от сребро с позлата, има височина 16,5 сантиметра и диаметър на устието 9 сантиметра. Ритонът завършва с отделно изработено протоме на изящен крилат сфинкс - глава на жена с тяло на лъв. Косите на жената са събрани в кок, привързани с две панделки. Продупчените уши маркират липсващите обеци, а шията обхваща огърлица от мъниста и листовидни висулки. Гръдната част на сфинкса, по персийски маниер, е покрита с пера. Перата са грижливо изчукани, а крилата са допълнително припоени.

Купа за снежна вода, част от сервиза на цар Котю І , е изработена от сребро с позлата, има височина 36 сантиметра и диаметър 29 сантиметра. Купата има две подвижни дръжки и столче украсено с орнаменти. Дръжките влизат в отвори към горния край на апликации, които представляват внушителни позлатени глави на сатири. Върху дъното е поместена тракийска сцена - орлов грифон се готви да забие клюна си върху полегнала сърна.

Сняг се събирал в Тракия през зимата и го съхранявали в специални хранилища. Снежната вода била ценена през лятото, когато тракийският елит я пиел. С нея разреждали или охлаждали виното. Практиката да се складира сняг в кладенци и дълбоки зимници била застъпена в Тракия чак до времето, когато се появяват първите хладилници.