Съкровището от Дуванли, Пловдивска област, е открито в пет могили от общо 29 от големия ритуален комплекс. Някои от откритите тук предмети от VІ - V век преди Христа, намират своите паралели в произведенията на Омир. В 10-та песен на „Илиада":

"Та ако желаете да се вмъкнете в троянския стан, там встрани са скоро дошлите траки, разположени най-накрая от всички; между тях е цар Рез, син на Ейоней. Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, по-бели от сняг, бързобеги като вихър. Колесницата му е хубаво украсена със злато и сребро. Той дойде с оръжия, златни, огромни, дивни да ги видиш; не прилича на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртни богове."

Амфората от Кукува могила на одриския царски некропол край Дуванли е изработена от сребро с позлата. Тя има височина от 27 сантиметра, тегло 1344 грама и е датирана от около VІ век преди Христа. Шията на амфората е отделена от сферичното тяло с пояс от овали, а на дъното й е разположена 27 листна розетка. Дръжките на амфората са оформени като чудовища с обърнати назад лъвски глави. Те имат заострени уши и големи извити рога, които при едно от чудовищата са отчупени. Раменете им са стилизирани като осморка, а опашките завършват с ветрилообразно наредени космести кичури. Предните крака са триизмерни. Мускулите им са стилизирани като лотосов цвят, а на ребрата е предадена форма на леко извита многолистна палмета. Задните крака на чудовищата са стъпили върху висок тамбур. На една от дръжките е поставен чучур за изливане на течността.

Фиалата от Башова могила на одриския царски некропол при Дуванли е изработена от сребро с позлата. Тя е висока 3 сантиметра, с диаметър от 20,5 сантиметра и тегло 428 грама. Фиалата е датирана от около третата четвърт на V век преди Христа.

От вътрешната страна съдът е украсен с четири колесници, гравирани в злато. Колесниците са изобразени в бърз бяг с по един колесничар и боец. Колесничарите са в дълги хитони, а един от тях е наметнат с мантия. Войните са спретнати в пълно бойно снаражение - шлем, ризница, наколенници и щит. Два от тях носят халкидски, третият -коринтски, а четвъртият -тракийски тип шлем. Щитовете са украсени с кон, лъв и кентавър. Приема се, че фиалата представя сцена от състезание. Бойците са гравирани в разнообразни пози: един се готви да скочи, два са стъпили на оста на колесницата, а единствено боецът с тракийски шлем стои здраво стъпил, с двата крака, върху пода на колесницата. Сцената показва одриска царска поръчка, където в надпреварата в състезанието най-вероятния победител е тракийският отбор.

Килискът от Башова могила е изработен от сребро с позлата. Той има височина 3 сантиметра, диаметър 13 сантиметра, тегло 220 грама и е датиран от около третата четвърт на V век преди Христа. На дъното, в златна рамка от лаврови листа, е гравирано изображение на богиня, яздеща амазонски кон, носещ се над море, в което плуват риби.

Каничката от Башова могила е изработена от сребро. Тя има височина 8,6 сантиметра, диаметър 8,3 сантиметра, тежи 236 грама и е датирана от приблизително втора половина на V век преди Христа. Корпусът на каничката е покрит с канелюри. На устието й личи надпис на тракийски език с гръцки букви „Дадалеме". Възможни са два превода на тракийски език „Майко - земльо, помози" или „Бащице, отблъсни злите сили". Този надпис се среща и върху други съдове от царските сервизи и може да се приеме като типичен за одрисите. Той се среща върху съдове, които са произведени след 340 години преди Христа.

Ритон с протоме на кон от Башова могила, също е изработен от сребро с позлата. Ритонът има височина 20,6 сантиметра, тегло 400 грама и е датиран от около третата четвърт на V век преди Христа. Устието на един от най-изящните ритони е покрито с перли, а под него е гравиран фриз от редуващи се лотосови цветя и палмети, свързани с волути. Тялото е украсено от отвесни езиковидни канелюри. Те свършват в долната му част, оформена като протоме на кон. Канелюрите са отделени от протомето чрез перлен пояс. Нагръдният ремък, копитата и гривата на коня са позлатени. Отворът за пиене е монтиран върху гърдите на коня. Съдът притежава същия надпис на гръцки език.

Кантарос от Голямата могила на одриския царски некропол при Дуванли. Височината на кантароса е 25,5 сантиметра, теглото - 1073 грама и е датиран от около средата на V век преди Христа. Съдът има висок крак и високо извити дръжки, които излизат от устието. Към устието, над дръжките, майсторът запоява по една сребърна глава с бръшлянов венец. По външната част на стените са гравирани с позлата сцени. На едната сцена личи Дионис в ход наляво, а срещу него върви вакханка със сърне в ръце. Сцената има добър паралел с трагедията Вакханки на Еврипид, където се описва свитата на Агаба - дъщеря на основателя на Тива - Кадъм. На другата страна на кантароса са представени сатир и вакханка с тирс в ръка. Голият сатир е наметнат с кожа на жертвена сърна и държи тирс в дясната си ръка. Сцените илюстрират обреди на дионисиевия цикъл.

Апликации за броня от Голямата могила, изработени от сребро, имат височина 6,5 сантиметра и са датирани от около средата на V век .

Намерени са 3 броя апликации на Нике и 5 броя апликации на лъв и Горгона. Те оформят цялостна гарнитура за броня. Горгоната е изобразена в тракийски вид и се различава от елинската представа за Горгона. Тя не внушава страх и ужас, а е представена засмяна и добродушна.