Съкровището от Панагюрище, област Пловдив, е открито на 08.12.1949 година в двора на керамична фабрика. Състои се от девет съда от чисто злато с общо тегло от 6165,45 грама и е част от сервиз. Четири от съдовете са ритони, три - ритонизирани кани, една ритонизирана амфора с два отвора и една плитка голяма фиала.

Трите ритонизирани кани са моделирани като женски глави, трите ритона имат форма на животни, а един от тях представлява ритон с дълъг рог и протоме на козел. Ритонизираните тракийски съдове имат ирански прототипи, а в Европа могат да се приемат за тракийски патент.

Фиалата с пигмейски главички от Панагюрското златно съкровище има височина 3,5 сантиметра, диаметър - 25 см, тежи 844,7 грама и е датирана от преди 280-279 година преди Христа. Тя е най-ефектният съд за пиене на вино сред съдините от съкровището. Пигмейските главички са символ на потентността. Те са в негатив и се допълват от растителни орнаменти - девет листни палмети, пъпки и други. Като цяло фиалата е в дисхармония с останалите съдове от сервиза.

Ритон с протоме на козел от Панагюрското златно съкровище с височина 14 сантиметра, тегло 439,05 грама и е датиран от последната четвърт на ІV век преди Христа.

Ритонът няма дръжка и завършва с протоме на козел. От надписите на йонийски диалект се разбира, че е изобразена сцена с Хера, Аполон, Артемида и Нике. Не е известна такава сцена в гръцката митология, което означава, че е представен неясен тракийски сюжет, в основата на който стои йонисиева обредност. Козелът е олицетворение на бога, като присъства и в други тракийски съдове.

Ритонизирана кана от Панагюрското златно съкровище с височина 21,5 сантиметра, тегло 466,75 грама и е датирана от последната четвърт на ІV век преди Христа.

Съдът има гладка шия, която се отделя от сферичното тяло с перли, а четиризъбестата дръжка завършва в горния си край със сфинкс. Жената е с разкошна прическа разделена на две части. На шията си жената носи огърлица с медальон в средата, на който има глава на лъв. В устата на лъва е монтиран отворът за пиене. Жената символизира Великата Богиня в хипостазата й на Бендида.

Ритонизирана кана от Панагюрското златно съкровище има височина 20,5 сантиметра, тегло 387,30 грама и е датирана от последната четвърт на ІV век преди Христа.

Каната е моделирана ката глава на Амазонка. На гладката шия има огърлица с медальон, изобразяващ глава на лъв. В устата на лъва е монтиран отворът за пиене. Амазонката за траките означава Тракийската богиня. Лицето й е правилно очертано, косите са буйни и къдрави. Шлемът е растителен елемент и има изображения на грифони. Четири ръбестата канелирана дръжка завършва с крилат сфинкс.

Ритон от Панагюрското златно съкровище с височина 13 сантиметра, тегло 689 грама и е датиран от последната четвърт на ІV век преди Христа.

Върху шията на ритона са представени две героични сцени. На едната, Тезей издебва Маратонския бик, а на другата - Херакъл е заловил сърна.

Ритон от Панагюрското златно съкровище има височина 12,5 сантиметра, тегло 505,5 грама и е датиран от последната четвърт на ІV век преди Христа.

Моделиран е като глава на млад овен, което личи от пъпките на набождащите рога. Върху долната му бърна е монтиран отвор. Дръжката представлява лъв. Върху шията има сцена: Дионис седи на трон, в дясната си ръка държи тирс / жезъл/. До него седи жена, за която се отнася надписа Ериопе. Ериопе е полуобърната на ляво, прегърнала е Дионис. От двете им страни танцуват менади във вихрен танц.

Ритон от Панагюрското златно съкровище с височина 13,5 сантиметра, тегло 674,6 грама и е датиран от последната четвърт на ІV век преди Христа.

Ритонът е оформен като протоме на елен-лопатар. Върху челото му е поместена розетка с въртящ се слънчев диск. Отворът за пиене е монтиран върху долната бърна на животното. Върху шията са изобразени четири фигури - една права и три седящи. Това са Парис Александър и богините - Хера, Атина, Афродита. Сцената илюстрира "Съда на Париси" от митологичния цикъл за Троянската война, популярен в тракийските аристократични среди.

Ритонизирана амфора от Панагюрското златно съкровище с височина 20,5 сантиметра, тегло 387,3 грама, датирана е от преди 280-279 година преди Христа.

Ритонизираната амфора , с два отвора за пиене, намира свой близък паралел в Скития, където е познат подобен съд, но с три отвора. Няма нито едно сигурно тълкуване на сцените, но най-вероятно става въпрос за тракийска погребална, ритуална сцена.