Рогозенското съкровище, област Враца, е намерено в центъра на село Рогозен, Врачанско. Съкровището съдържа 108 фиали, 54 кани, 2 чаши и 1 скифос. Общо съдовете са 165, като 131 съда са с позлата. Теглото на съкровището е 19,91 килограма.

На 13 съда, върху шийката, е написано, че принадлежат на одриския цар Котю І. Той царувал в периода 383 - 360 година преди Христа и наследникът му Керсеблепт от 359 - 340 година. Има един надпис, на който е записано името на принц Саток, син на Ситалк.

Каничка от Рогозенското съкровище е изработена от сребро с височина 11,5 сантиметра, диаметър 8 сантиметра, тегло 127,2 грама и е датирана от приблизително края на V век преди Христа.

Тялото на каничката е разделено на две неравни части чрез лента. На по-широкия участък, в централната част на каната, е изобразена крилата богиня. Тя е права с непропорционално голяма глава и дълъг до петите хитон. В двете си ръце държи по едно куче с обърната назад глава. Към нея в галоп се носят два крилати кентавъра с глави във фас. На долния фриз е изобразен бик, когйто от двете страни нападат разярени кучета. Бикът, кучетата и кентаврите в съчетание с Великата Богиня са тракийски сюжет.

В древна Елада свещените животни са лъвът, кучетата и елена.

Каничка от сервиз на одриските царе е изработена от сребро с позлата. Каничката има височина 13,5 сантиметра, с диаметър на тялото 8,5 сантиметра и тегло 234,9 грама. Датирана е от първата половина на V век преди Христа. Тялото на каничката е опасано с фигурален бриз. Огледално е представена босонога Тракийска Богиня - дева, която е яхнала по амазонски голяма котка / пантера или планински лъв /. В дясната ръка държи лък и стрела, а с лявата ръка е прегърнала шията на животното. Облечена е в дълъг хитон с къси ръкави. Косите й са сплетени в плитки, които свободно падат покрай лицето й. Между двете огледални изображения на богинята е представена сцена - лъв напада елен.

Каничка от сервиз на одриските царе изработена от сребро. Съдът има височина 12 сантиметра, диаметър 8,3 сантиметра, тежи 134,8 грама и е датиран от около първата половина на ІV век преди Христа. Фигуралният фриз е със забележително висок релеф и представя две срещуположни крилати двуколки с висящо шаси и седалки. Крилатите коне са изправени на задните си крака. Едната колесница се управлява от Великата Богиня, зад която седи Тракийската Богиня с лък в лявата ръка. В другата колесница ролите са разменени : Богинята-дева е колесничарка, а Великата Богиня държи клонка със седем цвята.

Фиала от сервиз на одриските царе изработена от сребро с позлата. Фиалата има височина 2 сантиметра, диаметър 13,6 сантиметра, тежи 184 грама и е датирана от около 339 година преди Христа. Съдържанието на представената митологична сцена се разбира от надписа. Принцесата на Тегея - Авге, дъщеря на аркадския цар Алей и жрицата Атина Алейска, е представена почти разсъблечена, дърпаща се от насилника. Насилникът е подпийналия Херакъл, изобразен гол с венец на главата, държи дърпащата се Авге с дясната ръка. През бедрото на десния му крак е преметната съблечената лъвска кожа, а в ляво е захвърлил кривак и колчан.