Еньовден - в деня на лятното слънцестоене

На този ден празнуват Еньо, Яна, Янко.

Свети Йоан или Свети Иван е роден на Еньовден, 24 юни. Разполагането на празника в най-дългия ден от годината, го свързва с прастари култове към слънцето и слънчевата магия. Християнският светец Свети Йоан дава нов живот на древните празници, като запазва в тях езическото преклонение към слънцето.

На Еньовден хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Рано преди изгрев те берат билки. Познават ги много жени, но най-добре са изучени от лечителките. Билките се пазят за лек през цялата година. От набраните билки се сплита еньовски венец, през който се провират младежи и девойки за здраве. Те се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове. Венецът е обреден символ. Той има сакрална магическа функция. Символизира слънчевия диск и божествената магия. Важен обичай за празника е "Еньовата булка". Според обичая, малко момиче, което има баща и майка, на възраст от 3 до 5 години гадае за плодородието на нивите. Детето се облича в традиционни булчински дрехи, защото с младата омъжена жена се свързва надеждата за плодовитост и нов живот. Четири девойки ( две по две) го носят на раменете си, а около тях, останалите, пеят песни. Те обикалят селото от изток на запад, отиват на реката и там пред водите й питат детето за всичко - пшеница, царевица, ръж, вино, мед, и всичко друго, което им се струва важно. Детето отговаря по божие внушение и казва истината. На Еньовден момите гадаят за кого ще се омъжат. Вечерта срещу празника, всяка подрязва три цвята от магарешки бодил. Единият от цветовете тя нарича за себе си, а другите за два млади неженени мъже. Наричането е "Който ми е късмет, той да разцъфти". Подрязаните цветове се остават през нощта на звездите, които ще слязат ниско и ще оставят магическите си послания.