Лазаров ден

Празникът е с подвижна дата - последната събота преди Страстната неделя.

Според българския народен календар Лазаров ден е празник на нивите, пасбищата и горите. Той е празник и на момичетата, които след лазаруване придобиват нов социален статус. Те могат да имат любим и да се омъжват.

Момичетата между 13-14 година се приготвят за лазаруване от средата на великденския пост. Те разучават песни и танци и си избират водачка. На празника девойките се обличат с празнични дрехи, слагат си венци и цветя. Празничната обиколка на селището започва от дома на водачката. Когато влязат в къщата, те пеят песни за всеки член на семейство, като започват от най-стария. Ритуалният танц на лазарките се нарича боенак. Докато играят, те подскачат високо за да растат посевите високо и да се плодят домашните животни. Извършва се обредно обхождане на нивите, с идеята да са плодородни. На лазарското хоро се събира цялото селище. Лазарките се чакат с радост. Хората им подаряват - яйца (символ на нов живот) и други неща. В България в по-малките градчета и в почти всички села Лазаров ден продължава да се празнува съгласно традицията.

Този ден е имен ден за всички които носят имена като: Лазар, Лазарина, Лалка, Лала и други техни производни.