Нова година, Васильов ден, Сурва - 1 Януари.

"Свети Василий" помага срещу магии, уроки, зли сили и душевни заболявания. Той пречиства мислите и грешните желания, дава надежда при отчаяние.

На Васильов ден се прави баница с късмети. Тя се поставя на масата и се завърта три пъти от майката или бащата. Всеки си взима парче, в което има късмет. Късмети има за всички от семейството, дори и за тези които отсъстват. За домашните животни се наричат дрянови клони.

Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта, а огънят в огнището се поддържа през цялата нощ и се смята, че не е хубаво да угасне.

На Васильов ден по къщите тръгват сурвакари. Те са деца от 4 до 12 години, които носят сурови дрянови клонки. Дряновите клони са украсени с пуканки, сушени плодове и са наречени сурвачки. На тяхно име наричат и празника Сурва. Сурвакарите благославят и наричат за живот, здраве и плодородие: "Пълна къща с дечица, пълна кесия с пари, пълни обори със стока". С дряновата пръчка удрят по гърбовете всеки член от семейството, по старшинство, и наричат:

Сурва, сурва година,

Весела година,

Златен клас на нива,

зелен грозд на лозе,

жълт мамул на леса,

червена ябълка в градина

пълна къща с коприна,

живо-здраво догодина

Догодина до амина!

Богословията им всъщност е вербална магия - изреченото слово трябва да се сбъдне. Характерни за Васильов ден са маскираните сурвакари: кукери. Кукерите са мъже, облечени в женски дрехи, мъжете са с маски на животни и птици и са силно гримирани. Появата им съвпада с периода на така наречените Мръсни дни. Смисълът на този мъжки карнавал е да предпази от злото, да пропъди демоните и злите сили надалече. Подготовката е дълга. Правят се специални маски, подготвят се различни съоръжения за вдигане на шум - звънци, гайди, кавали, тъпани и други. Любимите персонажи са младоженец, свещеник, кум и кума, свекър и свекърва, девер и зълва. С тази "Сватба" вървят циганин, мечкар и други, които отговарят за атракциите. Разиграва се истински комедиен театър. В град Перник има фестивал на Сурвакарите и кукерите.

Ладуването или пеене на пръстени е друг народен обичай, който се изпълнява на Васиьов ден. Преди празника неомъжените жени, при пълно мълчание, донасят "мълчана вода" от извор в бял бакърен котел. Те го поставят под трендафил да пренощува под звездите. Вътре в съда се поставят пръстените (вързани с червен конец) или китки (завързани с ябълка) на неомъжени девойки. Котелът се покрива с червена престилка. Сутринта в ранни зори преди изгрев слънце, хората се събират в къщата или на площада на селото. Пред всички едно малко момиче, което има баща и майка, забулено с кърпа, вади пръстените или китките от котела без определен ред, а зад него неомъжените девойки, хванати за рамене, играят хоро и пеят. В своята песен те наричат за кого ще е пръстена - за красив, за богат, за учител, за беден, за орач, пастир и т.н. Ако в песента се пее, че китката която бъде извадена от котела ще се омъжи за учителя, според поверието, ако китката принадлежи на Мария, тя ще се омъжи за учител. И както казва народът, каквото припеят на китката, това се случва.

На този ден в България празнуват мъжете и жените, които носят имената Васил и Васила или техни производни - Василена, Васко, Василко и т.н.