Сирница, Прошка или Постна неделя

Дата на празника е подвижна. Тя се определя от деня в който се отбелязва Великден в Православната религия. Подвижните празници се определят от изменението на луната.

Прошката е един от най-големите християнски празници. От древността прошката е символ на човешкия морал и благородство. На този ден църквата призовава вярващите да пречистят душата си, за да изпълнят с мир и любов сърцата си. Съгласно българската традиция на Сирни Заговезни по-младите хора обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, братя и сестри и се прощават за всичко. По-младите хора посещават домовете, искат прошка и целуват ръка на домакините като изричат традиционните думи: " Прощавайте....", след което получава задължителния отговор: "Простено да ти е, Господ прощава."

Сирница се отбелязва с бурно веселие и огнени ритуали. Трапезата за празника съдържа храни от пържени яйца, кисело мляко, баница с праз лук, риба. Десертът обикновено е баница с ябълки и орехи или печени ябълки. Хлябът за празника не е обреден. След празничната вечеря на малка пръчка с конец се връзва бяла халва, която се казва "хамка". Хамката се върти бавно в кръг над масата и който успее да я улови или докосне със зъби и ще бъде здрав през годината. Характерни са ритуалите свързани с огъня. На Сирни Заговезни се палят високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие. Вярва се, прескачането на огъня очиства от демони и от грехове. Прескача се запалена слама за здраве. Вместо любовни обяснения в двора на любимите се хвърлят запалени стрели от див дрян.

Огънят е вид слънчева магия, чийто основен смисъл е да призове за плодородие.