На този ден празнуват всички които носят имена като: Тодор, Теодор, Тотьо, Тошко, Дора.

Според българската традиция Свети Тодор е покровител на конете. Конят е почитан от населението по тези земи от древността. Той е основен атрибут на тракийските божества. Оброчни релефи с Тракийският конник или Херос са разпространени в изобилие по българските земи. Важна е ролята му и в погребалната обредност на траките. Върху прабългарски средновековни паметници слънчевият знак се съчетава с изображението на кон. Народът почита коня заради неговата вярност и преданост. Чрез конните надбягвания (кушии) се извършва демонстрация на мъжките качества на ергените, на готовността им да встъпят в брак. Това е тяхното обществено посвещаване и признаване. Свети Тодор покровителства раждаемостта и плодовитостта.

На този ден се признават и младите омъжени жени. С хляб и царевица жените омъжени през текущата година влизат в църквата и след тяхното излизане от там те могат да забременяват, раждат, да пекат и раздават хляб. На този ден жените не трябва да работят нищо, за да могат да забременеят и родят лесно.

На Тодоров ден се пече обреден хляб. Хлябът се украсява пластично с фигури на коне и конска глава. Той се освещава в църквата, където го занасят млади омъжени жени. Част от него се разчупва и се дава на конете и животните, а друга се раздава. На трапезата се слагат ястия от леща, чорба с гъби, салата от коприва, лютеница и други постни ястия.