Един ден след Лазаров ден и една седмица преди Великден се празнува тържественото посрещане на Исус в Йерусалим. Пътят пред Спасителя е бил застлан с маслинови, палмови и върбови клонки и цветя.

С цветя и върбови клони на този ден всяко християнско семейство в България ходи на църква. Всеки оставя своите цветя и клони в църквата и взима от осветените в църквата. Те се отнасят в къщи, където се закичват икони или се слагат над врата. На този ден се изпълнява обичая кумичене. Това е последният от лазарските обичаи. Рано сутрин лазарките отиват на реката. Те носят със себе си цветя, върба и малко хлебче. Този хляб има форма на дете. Те се нареждат по брега или на моста над реката и пускат цветята и малко парче от хляба по течението на реката. Те следят чия китка и хляб ще излязат най-напред. На която принадлежи китката, тя е най-главната "кумицата" и ще й оказват почит. Преди да пуснат китките в реката неомъжените девойки играят танци и пеят специални песни, посветени на любовта, за брак и щастие. После те правят люлки и се люлеят по ред.

Според българите, цветята са символ на пролетта и красотата. Връбница или Цветница е голям празник. Всички които имат име на цвете или вид дърво празнуват - Виолета, Жасмин, Маргарита, Невена, Роза, Цветан, Върбан, Явор, Калина и много други.