Първи тръгват да съобщят добрата новина за чудото, наречено Рождество Христово, коледарите. Те вървят на групи и благославят всеки дом. Избират си цар - млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. Обикновено групите коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарят свири и четниците пеят. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е по българските географски ширини. Те имат калпаци, окичени с наниз от пуканки и китка чемшир, носят геги в ръцете си. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако смърт или болест не са сполетели дома. Обиколката на селището започва от къщата на най-личния човек в селото - кмета, попа или даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата за плодородие. Коледарите пеят песни за всеки член от семейството - от най-възрастния, до най-малкия. Песните са за здраве, дълъг живот, за имот, късмет, любов, щастие, добра среща, за игри и веселия. Има песни за орача, за овчаря, за свещеника, кмета, шивача и други.

Трапезата на Коледа трябва да е богата. На масата се нареждат пресен хляб, свинско печено, свинско с праз лук, баница, печен дроб, печена кокошка и други.

Тя не се вдига цял ден за да е отрупана през цялата година.

На Рождество Христово празнуват всички които носят имена: Христо, Христина, Божин, Ицо, Ичо.