Свети мъченик Трифон Зарезан - 1 Февруари

Трифон Зарезан е патрон на лозарите, градинари и кръчмарите. Първообраза на празника може да се търси в тракийските обреди и обичаи, пролетните Дионисиеви тържества.

На празника се меси обреден хляб, украсен с тесто натежали гроздове. Стопанинът на къщата тръгва към лозето с останалите мъже, като носи със себе си в нова торба обредния хляб, варена кокошка пълнена с ориз, бъклица с вино, светена вода, пепел от трапезата на Бъдни вечер. Когато стигнат до лозовите масиви мъжете започват да подрязват лозите. Лозарят се обръща на изток, прекръства се тържествено и отрязва няколко пръчки от един или от три корена, които избира от средата на лозовия масив или от ъглите. Със светена вода и пепел поръсва лозите за плодородие. На отрязаното място той полива с вино и благославя: "Колкото капки, толкоз коли грозде". С отрязаните лозови клонки мъжете украсяват калпаците си, бъклиците с вино и иконите в къщи.

В полето между лозите мъжете правят обща трапеза, на която всеки слага каквото е донесъл. Мъжете избират Трифон - цар на лозята. Най-възрастният мъж поставя три подрязани пръчки от лоза и китка босилек, вързана с червен конец и пита: "Кой иска да стане цар". Всеки може да посегне и да вземе китката, но царят трябва да е човек с късмет, да е заможен, за да може да почерпи, работен и уважаван от хората. През изминалата година неговото лозе трябва да е родило най-много. След като избират цар, някой мъж се скрива между лозите и пита: "Трифоне, виждаш ли ме?, а царят отговаря: "На есен хич, да не те виждам от грозде". На връщане от полето мъжете носят своя цар на раменете или го теглят с колесар. На главата му има корона от лозови листа, а в ръцете си държи икона на "Свети Трифон". Мъжката дружина обикаля до домовете. В къщите ги посрещат с червено вино от бяло котле. Най-напред от виното пие царя, а след това всички останали. Глътка след глътка, благословия след благословия всички се напиват. Празненството завършва в дома на царя. Ако не се напият добре, вярва се, че плодородието няма да е добро.

От най-стара древност лозата и виното са символ на плодородие, младост и вечен живот. Лозовата клонка е отличителен белег на бог Дионис. При всяко жертвоприношение се е давало вино. Тя се използвала за украса на църковни олтари. Българинът уважава и почита виното наравно с хляба. Преди да отпие от него той се е кръстел. Според българската традиция вино се пие преди младоженците да влязат вкъщи, за да живеят в мир и любов, преди да роди родилка, за да роди лесно, гробът се прелива с вино и вода, за да се умилостиви земята. Виното е кръвта на бога.