Тракийска гробница в Свещари /Сборяново/

Един от главните центрове на политическия и религиозен живот на древните траки е бил днешният археологически комплекс Сборяново.

В античността мястото се нарича Даусава и е било описанато от Птоломей - селище на гетите. В превод името му значи "Градът на вълците". Тук е била резиденцията на Дромихет, гетски владетел.

В комплекса има 108 могили, разположени като огледално отражение на съзвездията Рало и Косите на Береника. В границите на този комплекс се намира тракийската гробница Свещари. Първите археологически материали са намерени още през 1930 година, а разкопките започват през 1982 година. След 15 години реставрация гробницата е открита за посетители през 2000 година.

Гробницата се състой от коридор, предверие, централна камера и странично помещение. Общата й дължина е 6 метра, височината - 5 метра и ширина при фасадата 6,75 метра. Входът от двете страни е с правоъгълни колони. В централната гробна камера се намират две каменни легла. Украсата е изключително богата. Стените са украсени със статуи на десет женски фигури. Те са прави с височина 1.20 см, с вдигнати нагоре ръце. Лицата на кариатидите са различни. Косите им са оцветени в тъмнокафяво и жълто, а коланите в синьо и червено. Страничното помещение е малко с прозорец към коридора.

Тракийска гробница в Казанлък

Гробницата е открита през 1944 година. Корпусът й се състои от тухлена гробна камера с камбановиден купол, с височина 3.25 метра, диаметър в основата 2.65 метра и диаметър на пресечения връх 0.47 метра. Входът на гробницата е правоъгълна врата, оформена от големи дялани каменни блокове, който преминава в тесен тухлен тунел и отвежда до гробната камера. Коридорът има правоъгълна форма, с дължина 1.95 метра, ширина 1.12 метра и височина 2.24 метра. Целият тухлен корпус на гробницата е покрит с каменна риза от обработени камъни, споени с глина.

Гробницата е получина световна известност със своите стенописи. Стените на коридора и камерата са покрити с бяла, гладка мазилка, върху която е изпълнена живописна украса, заемаща площ от 40 квадратни метра. Главно място в нея заема човешка фигура. Използвани са растителни орнаменти и мотиви от архитектурата. Стенописите са направени с четири цвята - бял, черен, червен и жълт и богата гама от техни нюанси.

Областта около град Казанлък е влизала в пределите на Одриската държава. През 1947 година учените откриват град Севтополис, основан от тракийския владетел Севт ІІІ в края на ІV в преди н.е. Севтополис е бил силно укрепен град с дворец - храм, храм на Дионис и храм на Великите тракийски богове.

Мадарски конник

Намира се в Североизточна България, на 20 км от град Шумен. Изсечен е върху почти отвесна скала, с височина 100 метра. Релефът е разположен на 75 метра от основата на отвесна скала. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел летящ пред него, подскочило куче, което го следва и прободен с копие лъв, повален пред предните крака на коня. Около фигурата са издълбани гръцки надписи с важни сведения за българската история и ханове. Общата площ на композицията заедно с надписите е към 40 кв.м. Паметникът се намира в непосредствена близост с едно от най-важните прабългарски езически светилища на епохата. Облеклото на конника, формата на седлото и стремето, подсказват, че релефът трябва да се свърже с изкуството на прабългарите, към които принадлежат тогавашните монарси на България. Според някои специалисти предшественици на паметници от този тип трябва да се търсят в изкуството на Персия. Паметникът е датиран от началото на VІІІ век, което подкрепя най-признатата теза за прабългарския произход на релефа и го свързва с управляващия тогава кан Тервел 701 -721 година.

През ранното средновековие изображенията на конници или само на коне се срещат често гравирани по метални съдове, рисувани върху керамични плочки, отливани като амулети.

Боянската църква

Намира се в столицата на България София. В изграждането на църквата могат да се определят три строителни етапа:

• Първи етап - края на Х - началото на ХІ век ;
• Втори етап - средата на ХІІІ век;
• Трети етап -през ХІХ век;

Боянската църква дължи своята световна известност на стенописите от 1259 година, които показват изключителните постижения на българската средновековна култура. Пресъздадените 240 изображения се отличават с индивидуалност и виталност. Живописта следва канони за изписване на християнски храм, установени с решения на Седмия Вселенски църковен събор през 787 година в Никея. Стенописите се отличават с изключителна худежествена техника на изпълнение, сложност и реализъм. По мнение на световни специалисти стенописите в Боянската църква имат голямо значение за развитието на средновековната българска и европейска живопис.

Ивановски скален манастир

Ивановският скален манастир се намира на 12 км южно от град Русе.

Преди 120 милиона години природата е сътворила уникален скален комплекс във високите брегове на каньоновидната долина на река Русенски Лом. Под въздействието на вятъра и земните движения реката в продължение на милиони години е създала вълнуващи, със своята живопис, проломи. В скални брегове и каньоновидна долина е разположен Ивановският манастир. Той е съвършено различен от традиционните манастирски комплекси.

Ивановският манастир представлява своеобразна мрежа от малки, скални църкви, параклиси и килии, издълбани в скалите. Те са разположени на 32 метра височина над нивото на водата. Пещерите са били населявани от монаси в периода от ХІІІ до ХVІІ век. По време на апогея на религиозния комплекс скалните църкви са наброявали 40, а другите помещения около 300.

Ивановският манастир е известен с културната и историческа стойност на стенните фрески, датиращи от ХІІІ и ХІV век и запазени в 5 от скалните църкви. Талантливи художници са изрисували реалистични стенописи, богати на цветове и композиции. Стените изобилстват от антични мотиви - голи женски статуи, колони върху лъвове, маски. Основна църква в Ивановския комплекс е тази на Света Богородица. В нея посетителите могат да видят портрет на българския цар Иван Александър.

Рилски манастир

Намира се в Рила планина, разположен на 1147 метра надморска височина. Той е най-голямата туристическа атракция сред манастирите в България заради красивата природа наоколо, архитектура, стенописи и древна история. Манастирът е основан от отшелника Иван Рилски през Х век, по време на царуването на Цар Петър ( 927-968 ). Свети Иван Рилски е живял в пещера на около половин час пеш от днешния комплекс. Неговите мумифицирани мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква. Манастирът се е радвал на голям респект от всички български царе. Официалната подкрепа помага на манастира да се превърне в културен и духовен център. Манастирът достига своя апогей между ХІІ - ХІV век. С падането на България под Османско робство, манастирът е бил нападан и разрушаван. В днешния си вид манастирът датира от ХІХ век. Той има форма на неправилен четвъртоъгълник. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса - каменна кула, създадена през 1334 -1335 година, непосредствено до нея има малка църква от 1343 година. Останалата част от манастира е построена през 1834 - 1837 година. Стенописите и дърворезбата на иконостаса са невероятни. Друго произведение на изкуството е Кръста на Рафаил. Той е кръстен на своя създател и е направен от цяло парче дърво с размери 81 х 43 см. Върху кръста са издълбани 104 религиозни сцени и 650 малки фигури. Работа та върху него трае 12 години и е завършена през 1802 година, когато авторът загубва зрението си. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи.

Целият комплекс на Рилския манастир е впечетляващ. Четириетажната жилищна част се състои от 300 монашески килии, 4 параклиса, кухня, библиотека, стая за игумена, стаи за дарители.

Старият Несебър

Старият град е един от най-древните градове в Европа. Той е разположен на малък, скалист полуостров в Бургаския залив. Обявен е за археологически резерват през 1956 година, а от 1983 година е включен в Списъка на Юнеско за културно наследство. Днешният Несебър е наследник на тракийското селище Месабрия, основано през ІІ хилядолетие преди н.е. През 510 година преди н.е. градът е превърнат в град - колония от гръцки преселници от Калхидон, Бизантион и Мегара, под името Месемврия, конкурент на Аполония в търговията по Черно море. В града е имало театър и храм на Бог Аполон. В Месабрия са секли монети от сребро и бронз, а през ІІІ хилядолетие преди н.е и от злато. През 72 година преди н.е е окупиран от римски гарнизон и по време на римската епоха има второстепенно значение. Отново започва да играе важна роля от ІІІ и ІV век в Източната Римска империя, чиято столица е Константинопол. Става център на епископия и важна, и укрепена, морска база на Византия. От византийската епоха датират най-ранните църкви в Несебър. През 812 година българският кан Крум превзема града. През годините на Средновековието градът няколко пъти преминава в границите на българската или византийската държава. От ІХ век наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър. През 1371 година градът пада под османско иго и крепостните му стени са съборени. Въпреки това, той запазва пристанищното си значение. Строят се кораби, изнасят се зърнени храни, дървен материал. Останките от античната крепостна стена с порта от ІІІ - ІV век, несебърските църкви от V - VІ век и по-късните, от Средновековието Х -ХІV век, са изящни произведения на средновековната и българо- византийска архитектура .

Резервата Сребърна

През Североизточна България минава пътят на сезонната миграция на птиците, наречен Виа Понтика. Важни спирки в този път са езерото Сребърна, Шабленското и Дуранкурашкото езеро.

Езерото Сребърна се намирана на 17 км западно от Силистра, до река Дунав. Има охраняема площ от 600 ха и буферна зона от 540 ха. Дълбочината на езерото варира между 1 -3 метра. Тук гнездят около 100 вида птици, но над 200 вида са преминаващите и хранещите птици.

Районът около езерото Сребърна се обитава от 44 вида бозайници, 23 вида риби, 10 вида земноводни, 11 вида влечуги и над 300 вида висши растения. Тук е единствената в България колония на къдроглав пеликан.

Месността Сребърна е обявена за резерват през 1948 година, а от 1983 година езерото е включено в Списъка на Юнеско за природно и културно наследство.

Природен парк Пирин

При заселването си на Балканския полуостров, славяните оприличават планината на своя бог Перун и това име е в основата на съвременното наименование на Пирин. Площта на парка е 40 332 ха. Той е държавна собственост. В територията на парка попадат два природни резервата - Баюви дупки и Юлен. Пирин е една от най-интересните планини, заради голямата надморска височина и разнообразния релеф, който е основна предпоставка за многообразния растителен и животински свят. В парка има около 1 300 вида висши растения, 300 вида мъхове и голямо количество водорасли. Установени са 18 вида локални, 15 български и много балкански ендемити. Символ на Пирин планина е еделвайсът.

На територията на Планината има три растителни пояса - горски, субалпийски и алпийски. Горите в горския пояс са предимно от бук, ела, смърч, бял и черен бор. По-влажните райони са покрити от ела, смърч и бук, а сухите - с бял и черен бор. Характерни представители за субалпийския пояс са клека и сибирската хвойна, голям брой тревни видове. В този пояс са разположени голям брой езера и малки потоци, което е предпоставка за развитието на водораслите. Алпийският растителен пояс е покрит с тревна растителност и със скална покривка.

Установени са около 2 090 вида и подвида безгръбначни животни, от които 300 редки вида, 214 ендемични вида, 175 реликтни вида, както и 15 вида, включени в международни списъци за застрашени от изчезване видове.

До момента в Парк Пирин са установени 6 вида риби, което представлява около 6 % от всички сладководни риби в България. Особен интерес представляват дъговата пъстърва и сивен, планинският кефал, обикновената змиорка. Земноводните влечуги са представени от 19 вида, от които 8 вида земноводни и 11 вида влечуги. Голям е броят на птиците, които могат да се видят на територията на парка -160 вида. От бозайниците са установени 45 сухоземни вида и 12 вида прилепи.

Поради своята уникалност Природен парк Пирин е включен в Списъка на Юнеско за културно и природно богатство през 1983 година.

Следващите няколко културно-исторически обекта не са влючени в списъка на Юнеско, но авторите на тази страници ги приемат за равностойни на описаните по-горе обекти и се надяват те да бъдат оценени и да заемат своето място там.

Скалното светилище Перперикон

Перперикон (Хиперперакион, Перперакион) се намира в Източните Родопи, на 15 км от областния град Кърджали. Перперикон е разположен на скален връх с височина от 470 метра. Край него тече златоносна река Перперешка, оформила плодородна долина с размери 10 метра дължина и до 4 метра ширина. Долината и климатът са създали прекрасни условия за живот от дълбока древност.

Преди хилядолетия Перперикон е представлявал огромен скален масив, без растителност по него. Това привлякло хората и те обожествили градиозните скали. Според данните от археологическите проучвания, най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха. През ХVІІІ - ХІІ век преди Христа Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на крито-микенската цивилизация. В края на Бронзовата епоха Перперикон вече е предствалявал голям скален култов комплекс.

Перперикон се състой от четири части :

• Мощна крепост - стените са с дебелина от 2.80 метра. Зидовете са създадени без никакъв свързващ материал. Двете лица на крепостните стени са оформени от масивни каменни блокове с идеално издялана предна страна. Между двата реда каменни блокове има пълнеж от натрошени камъни, уплътняващ отлично вътрешността на зидовете. Навсякъде по хълма стената стъпва върху скалата.
• Акрополът се намира в най-високата част на хълма. Той е бил застроен с множество храмове и граждански постройки.
• Дворец - светилище, който е разположен непосредствено под Акропола.
• Северно и южно предградие, с изсечени в скалата улици жилищни сгради и храмове. Всички сгради на Перперикон удивяват със съвършенството си. Длета са офоримили стените толкова гладко, че се образува идеален отвес.

Древногръцките легенди говорят за Светилището на Дионис с оракул в Свещената планина - Родопи. Основна информация за него се дава от гръцкия историк Херодот и римския историк Светоний Транквил. В описанието си за храма на Дионис, Херодот специално се спира на оракула в него, който бил равен на гадателката в Делфи. Светилището се намирало в голяма овална зала, без покрив над него, което се налагало заради обредите, извършвани в него. Според авторите там са били направени поне две забележителни пророчества за човечеството - едното за Александър Македонски, а другото за Юлий Цезар .

Разкопките и изследванията на Перперикон продължават и се очаква хипотезата за Свещения храм на Дионис да бъда затвърдена.

Старосел

Паметникът е открит през 2000 година. Старосел е най-големият и

грандиозен тракийски храм от края на V и ІV век преди Христа. Храмът се намира в община Хисар, в местността Орешака, на км от Пловдив. Некрополът се състои от 8 могили с различни размери.

Храмът е разположен в могила с височина 20 метра и диаметър 85 метра. Оградена е с впечатляваща ограда (крепида), с дължина 241 метра и запазена височина 3 метра. Входът на светилището е широк 1.60 метра и има украса, известна като "вълчи зъби". Входът е очертан от плочи, с пластична и цветна украса. Храмът се състои от южно парадно стълбище, две странични стълбища, коридор, прецизно изпълнена фасада, правоъгълна и кръгла камера с куполен покрив, с диаметър от 5.30 метра. Храмът е изграден от добре изработени каменни блокове, захванати помежду си със железни зъби, залети с олово.