Тракийска гробница в Свещари /Сборяново/

Един от главните центрове на политически и религиозен живот на древните траки е бил днешният археологически комплекс Сборяново.

В античността мястото се нарича Даусава и е било описанато от Птоломей, селище на гетите. В превод името му значи " Градът на вълците". Тук е била резиденцията на Дромихет , гетски владетел.

В комплекса има 108 могили , разположени като огледално отражение на съзвездията Рало и Косите на Береника. В границите на този комплекс се намира тракийската гробница Свещари Първите археологически материали са намерени още през 1930 година, а разкопките започват през 1982 година. След 15 години реставрация гробницата е открита за посетители през 2000 година.

Гробницата се състой от коридор, предверие, централна камера и странично помещение. Общата й дължина е 6 метра, височината - 5 метра и ширина при фасадата 6,75 метра. Входът от двете страни е с правоъгълни колони. В централната гробна камера се намират две каменни легла. Украсата е изключително богата. Стените са украсени със статуи на десет женски фигури. Те са прави с височина 1.20 см с вдигнати нагоре ръце. Лицата на кариатидите са различни. Косите им са оцветени в тъмнокафяво и жълто, а коланите в синьо и червено. Страничното помещение е малко с прозорец към коридора.

Тракийска гробница в Казанлък

Гробницата е открита през 1944 година. Корпусът й се състой от тухлена гробна камера с камбановиден купол с височина 3.25 метра, диаметър в основата 2.65 метра и диаметър на пресечения връх 0.47 метра. Входът на гробницата е правоъгълна врата, оформена от големи дялани каменни блокове който преминава в тесен тухлен тунел който отвежда до гробната камера. Коридорът има правоъгълна формая с дължина 1.95 метра, ширина 1.12 метра и височина 2.24 метра. Целият тухлен корпус на гробницата е покрит с каменна риза от обработени камъни, споени с глина.

Гробницата е получина световна известност със свойте стенописи. Стените на коридора и камерата са покрити с бяла гладка мазилка върху която е изпълнена живописна украса, която заема площ от 40 квадратни метра . Главно място в нея заема човешка фигура. Използвани са растителни орнаменти и мотиви от архитектурата. Използвани са четири цвята - бял, черен, червен и жълт и богата гама от техни нюанси

Областта около град Казанлък е влизала в пределите на Одриската държава. През 1947 година учените откриват град Севтополис , основан от тракийския владетел Севт ІІІ в края на ІV в преди н.е. Севтополис е бил силно укрепен град с дворец - храм, храм на Дионис и храм на Великите тракийски богове.

Мадарски конник

Намира се в Североизточна България , на 20 км от град Шумен. Изсечен върху почти отвесна скала с височина 100, релефа е разположен на 75 метра от основата на отвесна скала. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел летящ пред него, подскочило куче, което го следва и прободен с копие лъв , повален пред предните крака на коня. Около фигурата са издълбани гръцки надписи с важни сведения за българската история и канове.Общата площ на композицията заедно с надписите е към 40 кв.м. Паметникът се намира в непосредствена близост с едно от най-важните прабългарски езически светилища на епохата. Облеклото на конника, формата на седлото и стремето, подсказват , че релефът трябва да се свърже с изкуството на прабългарите, към които принадлежат тогавашните монарси на България. Според някои специалисти, предшественици на паметници от този тип трябва да се търсят в изкуството на Персия. Паметника е датиран към началото на 8 век , което подкрепя най-признатата теза за прабългарския произход на релефа и с управляващия тогава кан Тервел 701 -721 година.

През ранното средновековие изображенията на конници или само на коне се среща често гравирани по метални съдове, рисувани върху керамични плочки, отливани като амулети.

Боянската църква

Намира се столицата на България София. В изграждането на църквата могат да се определят три строителни етапа:

• Първи етап - края на Х век - началото на ХІ век ;
• Втори етап - средата на ХІІІ век;
• Трети етап -през ХІХ век;

Боянската църква дължи своята световна известност на стенописите от 1259 година, които показват изключителните постижения на българската средновековна култура. Пресъздадените 240 изображения се отличават с индивидуалност и виталност. Живописта следва канони за изписване на християнски храм, установени с решения на Седмия вселенски църковен събор през 787 година в Никея. Стенописите се отличават с изключителна худежествена техника на изпълнение, сложност и реализъм. По мнение на световни специалисти стенописите в Боянската църква имат голямо значение за развитието на средновековната българска и европейска живопис

Ивановски скален манастир

Ивановският скален манастир се намира 12 км южно от град Русе.

Преди 120 милиона години природата е сътворила уникален скален комплекс във високите брегове на каньоновидната долина на река Русенски Лом. Под въздействието на вятъра и земните движения реката в продължение на милиони години е създала вълнуващи със своята живопис проломи. В скални брегове и каньоновидна долина е разположен Ивановския манастир. Той е съвършено различен от традиционните манастирски комплекси.

Ивановския манастир представлява своеобразна мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани в скалите. Те са разположени на 32 метра височина над нивото на водата. Пещерите са били населявани от монаси в периода от ХІІІ до ХVІІ век. По време на апогея на религиозния комплекс скалните църкви са наброявали 40 , а другите помещения около 300.

Ивановският манастир е известен с културната и историческа стойност на стенните фрески датиращи от ХІІІ и ХІV век и запазени в 5 от скалните църкви. Талантливи художници са изрисували реалистични стенописи, богати на цветове и композиции. Стените изобилстват от антични мотиви - голи женски статуи, колони върху лъвове, маски. Основна църква в Ивановския комплекс е тази на Света Богородица. В нея посетителите могат да видят портрет на български цар Иван Александър.

Рилски манастир

Намира се в Рила планина, разположен на 1147 метра надморска височина. Той е най-голямата туристическа атракция сред манастирите в България заради красивата природа наоколо, архитектура, стенописи и древна история. Манастирът е основан от отшелника Иван Рилски през Х век, по време на царуването на Цар Петър ( 927-968 ). Свети Иван Рилски е живял в пещера на около половин час пеш от днешния комплекс. Неговите мумифицирани мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква. Манастирът се е радвал на голям респект от всички български царе. Официалната подкрепа помага на манастира да се превърне в културен и духовен център. Манастирът достига своя апогей между ХІІ - ХІV век. С падането на България под Османско робство манастира е бил нападан и разрушаван. В днешния си вид манастира датира от ХІХ век. Манастирът има форма на неправилен четвъртоъгълник. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса - каменна кула, създадена през 1334 -1335 година, непосредствено до нея има малка църква от 1343 година. Останалата част от манастира е построена през 1834 - 1837 година. Стенописите и дърворезбата на иконостаса са невероятни. Друго произведение на изкуството е Кръста на Рафаил. Той е кръстен на своя създател и е направен от цяло парче дърво с размери 81 х 43 см. Върху кръста са издълбани 104 религиозни сцени и 650 малки фигури. Работа трае 12 години и е завършена през 1802 година, когато автора загубва зрението си . Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи.

Целият комплекс на Рилския манастир е впечетляващ. Четириетажната жилищна част се състои от 300 монашески килии, 4 параклиса, кухня, библиотека, стая за игумена, стаи за дарители.

Стария Несебър

Старият град е един от най-древните градове в Европа. Той е разположен на малък скалист полуостров в Бургаския залив. Обявен е за археологически резерват през 1956 година, а от 1983 година е включен в Списъка на Юнеско за културно наследство. Днешния Несебър е наследник на тракийското селище Месабрия, основано през ІІ хилядолетие преди н.е. През 510 година преди н.е. града е превърнат в град - колония от гръцки преселници от Калхидон, Бизантион и Мегара под името Месемврия, конкурент на Аполония в търговията по Черно море. В града е имало театър и храм на Бог Аполон. В Месабрия са секли монети от сребро и бронз, а през ІІІ хилядолетие преди н.е и от злато. През 72 година преди н.е е окупиран от римски гарнизон и по време на римската епоха има второстепенно значение. Отново започва да играе важна роля от ІІІ и ІV век в Източната Римска империя със столица Константинопол. Става център на епископия и важна и укрепена морска база на Византия. От византийската епоха датират най-ранните църкви в Несебър. През 812 година българския кан Крум превзема града. През годините на средновековието града няколко пъти преминава в границите на българската или византийската държава. От ІХ век наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър. През 1371 година града пада под османско иго и крепостните му стени са съборени. Градът запазва пристанищното си значение. Строят се кораби , изнасят се зърнени храни , дървен материал. Останките от античната крепостна стена с порта от ІІІ - ІV век, несебърските църкви от V - VІ век и по-късните от средновековието Х -ХІV века са изящни произведения на средновековната и българо- византийска архитектура .

Резервата Сребърна

През Североизточна България минава пътя на сезонната миграция на птиците наречен Виа Понтика. Важни спирки в този път са езерото Сребърна, Шабленското и Дуранкурашкото езеро.

Езерото Сребърна се намирана на 17 км западно от Силистра, до река Дунав. Има охраняема площ от 600 ха и буферна зона от 540 ха. Дълбочината на езерото варира между 1 -3 метра. Тук гнездят около 100 вида птици, но над 200 вида са преминаващите и хранещите птици.

Района около езерото Сребърна се обитава от 44 вида бозайника, 23 вида риби, 10 вида земноводни, 11 вида влечуги и над 300 вида висши растения. Тук е единствената в България колония на къдроглав пеликан.

Сребърна е обявена за резерват през 1948 година, а от 1983 година езерото е включено в Списъка на Юнеско за природно и културно наследство.

Природен парк Пирин

При заселването си на Балкански полуостров славяните оприличават планината на своя бог Перун и това име е в основата на съвременното наименование на Пирин. Площта на парка е 40 332 ха. Тя е държавна собственост. В територията на парка попадат два природни резервата - Баюви дупки и Юлен. Пирин е една от най - интересните планини заради голямата надморска височина и разнообразния релеф, който е основна предпоставка за многообразния растителен и животински свят. В парка има около 1 300 вида висши растения, 300 вида мъхове и голямо количество водорасли. Установени са 18 вида локални, 15 български и много балкански ендемити. Символ на Пирин планина е еделвайса.

На територията на Планината има три растителни пояса - горски, субалпийски и алпийски. Горите в горския пояс са предимно от бук, ела, смърч, бял и черен бор. По-влажните райони са покрити от ела, смърч и бук , а сухите с бял и черен бор. Характерни представители за субалпийския пояс са клека и сибирската хвойна, голям брой тревни видове. В този пояс са разположение голям брой езера и малки потоци, което е предпоставка за развитието на водораслите. Алпийския растителен пояс е покрит с тревна растителност и със скална покривка.

Установени са около 2 090 вида и подвида безгръбначни животни, от които 300 редки вида, 214 ендемични вида, 175 реликтни вида, както и 15 вида включени в международни списъци за застрашени от изчезване видове.

До момента в Парк Пирин са установени 6 вида риби, което представлява около 6 % от всички сладководни риби в България. Особен интерес представляват дъгова пъстърва и сивен, планински кефал, обикновена змиорка.Земноводните влечуги са представени от 19 вида , от които 8 вида земноводни и 11 вида влечуги. Голям е броят на птиците които могат да се видят на територията на парка -160 вида. От бозайниците са установени 45 сухоземни вида и 12 вида прилепи.

Поради своята уникалност Природен парк Пирин е включен в Списъка на Юнеско за културно и природно богатство през 1983 година.

Следващите няколко културно-исторически обекти не са влючени в списъка на Юнеско, но авторите на тази страници ги приемат за равностойни на описаните по-горе обекти и се надяват те да бъдат оценени и да заемат своето място там.

Скалното светилище Перперикон

Перперикон (Хиперперакион, Перперакион) се намира в Източните Родопи, на 15 км от областния град Кърджали. Перперикон е разположен на скален връх с височина от 470 метра. Край него тече златоносна река Перперешка, оформила плодородна долина с размери 10 метра дължина и до 4 метра ширина. Долината и климата са създали прекрасни условия за живот от дълбока древност.

Преди хилядолетия Перперикон е представлявал огромен скален масив без растителност по него. Това привлякло хората и те обожествили градиозните скали. Според данните от археологическите проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха. През ХVІІІ - ХІІ век преди Христа Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата крито - микенската цивилизация. В края на Бронзовата епоха Перперикон вече е предствалявал голям скален култов комплекс.

Перперикон се състой от четири части :

• Мощна крепост - стените са с дебелина от 2.80 метра. Зидовете са създадени без никакъв свързващ материал. Двете лица на крепостните стени са оформени от масивни каменни блокове с идеално издялана предна страна. Между двата реда каменни блокове има пълнеж от натрошени камъни уплътняващ отлично вътрешността на зидовете.Навсякъде по хълма стената стъпва върху скалата.
• Акрополът се намира в най-високата част на хълма. Той е бил застроен с множество храмове и граждански постройки.
• Дворец - светилище, което е разположено непосредствено под Акропола.
• Северно и южно предградие, с изсечени в скалата улици жилищни сгради и храмове. Всички сгради на Перперикон удивяват със съвършенството си. Длета са офоримили стените толкова гладко, че се образува идеален отвес.

Древногръцките легенди говорят за Светилището на Дионис с оракул в Свещената планина - Родопи. Основна информация за него се дава от гръцкия историк Херодот и римския историк Светоний Транквил. В описанието си за храма на Дионис Херодот специално се спира на оракула в него, което бил равен на гадателката в Делфи. Светилището се намирало в голяма овална зала, без покрив над него, което се налагало заради обредите в него. Според авторите там са били направени поне две забележителни пророчества за човечеството - едното за Александър Македонски, а другото за Юлий Цезар .

Разкопки и изследванита на Перперикон продължават и хипотезата за Свещения храм на Дионис да бъда затвърдена.

Старосел

Паментикът е открит през 2000 година Старосел е най-големият и

грандиозен тракийски храм от края на V и ІV век преди Христа. Храмът се намира в община Хисар в местността Орешака на км от Пловдив. Некрополът се състои от 8 могили с различни размери.

Храмът е разположен в могила с височина 20 метра и диаметър 85 метра. Оградена е с впечетляваща ограда (крепида) с дължина 241 метра и запазена височина 3 метра. Входът на светилището е широк 1.60 метра с украса известна като "вълчи зъби". Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Храмът се състой от южно парадно стълбище, две странични стълбища , коридор, прецизно изпълнена фасада, правоъгълна и кръгла камера с куполен покрив, с диаметър от 5.30 метра. Храмът е изграден от добре изработени каменни блокове, захванати помежду си със железни зъби, залети с олово.